Истинска история: "Любовта, каквато винаги съм искал"

Веднага ме предупреди, че има среща от 9 часа, така че ако е възможно да ускоря работата. Помолих да седне и да изчака, знаейки, че ще мине повече от 1 час , преди някой да го прегледа .

Той постоянно проверяваше часовника. Реших да го прегледам, независимо от това, че имах други пациенти. Раната беше доста добра и лесна, така че имах време дори и да го попитам защо бърза толкова много.
Беше ми странно, защото възрастните хора имат толкова много време през деня .

Господинът ми отговори, че бърза, за да пристигне за закуска със съпругата си​​ в 9 часа в старческия дом .

Попитах го как е здравето й и той ми разкри, че тя е там дълго време и че има алцхаймер . В разговора го попитах дали съпругата му ще се разстрои, ако се забави, а той само тихо ми отговори: "Тя вече 5 години не ме разпознава..."

Преди да продължим изненадан го попитах: "А вие продължавате да ходите всяка сутрин при нея? Въпреки че не знае кой сте?"

Старецът мъдро се усмихна, леко ме потупа по ръката и ми каза: " Тя може би вече не ме познава, но аз много добре знам какво означава тази жена в живота ми..."

Тялото ми се разтрепери. Едва задържах сълзите. Когато напусна кабинета, тихо прошепнах: "Това е тази любов, която искам в живота си!"

Истинската любов може да не е физическа, нито романтична. Истинската любов е приемане на това, което е било, ще бъде и никога повече няма да се повтори.