Имали ли сте опит в това, да изгубите индивидуалността си, или да имате такова чувство, след като се обвържете? Ако не сте сигурни за какво говоря, нека да го обсъдим тук.
Имате своите предпочитания, приоритети, мнения, желания и отношения, които отразяват личността ви, и веднъж, след като сте се обвързали, започвате да усещате, бавно, но сигурно, че започвате да ги жертвате за нови приоритети, които по някакъв начин отразяват характеристиките на половинката ви. Междувременно, чувствате как идентичността ви се стопява , малко по малко.
Ако тази картина предизвиква у вас осъзнаването на сценарий, който сте изпитвали веднъж, или многократно досега в живота си, то от друга страна може и да изпитате облекчение, че най-накрая някой ви е посочил способността ви да постигате удовлетвореност.
Какво стои в основата на такъв модел на поведение?
Може да са много неща, като например:
Необходимостта да удовлетворяваме другите, за да се чувстваме обичани и ценени.
Страхът от осъзнаването на истинската същност на някого, което може да доведе до отхвърляне.
Страхът да не бъдем критикувани.
Нуждата да се избегне на всяка цена чувството на вина.
Чувството, че не заслужаваме правото на свои собствени желания, мнения, предпочитания и т.н.
Тези проблеми, както и много други като тях, буквално ви програмират да се чувствате и държите по начини, които жестоко ограничават способността да се изявявате по начин, който е правилен и верен за вас.
Да живее в такава „усмирителна риза“ обаче, съвсем не е желанието на всеки. Затова е естествено за човек, който е програмиран по такъв начин да изпитва дълбоко чувство на неудовлетвореност, като нормална е здравословна реакция, като противовес на това, което изпитва. Заедно с желанието да се чувства свободен и да изразява себе си, водят до стремежът да се търси път към свободата.
Какъв е източникът на такова несъзнателно поведение?
Е, сигурна съм, че вече сте разпознали, че това е сбор от предишни преживявания, които са съхранени като спомени в съзнанието и тялото.
И все пак, въпреки че много от нас, може би ще се идентифицират с такъв един образ, не биха могли да се избавят от него.
Това е, все едно да кажете за някого в усмирителна риза, „ами той си е такъв“, или че софтуерът в компютъра ви си е такъв и не може да се промени.
Има ли някакъв смисъл от това? Едва ли!
Въпреки това, някои вярват дълбоко и неизменно, че „софуерът“ е това, което са те и го намират просто за приключение: „Какво бих бил без Историята на живота ми?“
Е, „създаването на програмите“ не е това, което сме всъщност. Можете да го разберете, ако се вгледате в следното:
Чувствате ли, че контролирате нещата, или че те ви контролират?
Сигурна съм, че ще признаете второто.
Чувствате ли, че сами сте проектирали този „софтуер“, за да се ограничите с него?
Едва ли! Защо някой ще иска такава съдба?
Можеш ли да застанеш встрани и да го видиш, като нещо, което е извън дълбоката ти същност ?
Разбира се. Както е видно от способността ви да го разпознаете, да говорите за него и да чувствате нещо определено за него. Знаете също, дълбоко в себе си, че желаният отговор е „Не“. Тази способност, да „казвате“, че това не е желано, е ясна индикация, че „то“ и „ти“, сте отчетливо различни лица!
Така, ако сте съгласни с мен до този момент, може да се чудите, как е възможно да се избавите от тази „програма“?
Ако приемете предизвикателството, това ще ви даде възможността да поставите под въпрос много „факти“, или както някои го наричат „всеки сам си е историята на живота“.
Следващата стъпка, е да започнете процесът на „изтриване на твърдия диск“ от „програмите“, така че да възстановите Истинското, Автентичното си Аз и да възстановите жизнената си енергия, да се „праинсталирате“ за истинската Цел ви живота ви.
