„Когато децата пораснат и напуснат дома, когато съпрузите си тръгнат или когато съдбата реши друго, има само едно нещо, което не бива да се допуска: не изоставяй себе си. Продължавай да се грижиш за себе си, обичай се и опознавай себе си наново.
Старостта често поражда страх, особено при жените, които цял живот са били необходими на някого. Години на грижи за семейството, постоянна работа, подкрепа от близки... и изведнъж - тишина. Децата живеят свой собствен живот, съпругът/съпругата си тръгва или вече го няма, а обичайният кръг на общуване се стеснява до стените на собствения апартамент. В такива моменти думите на Паулу Коелю звучат особено трогателно: „Не изоставяй себе си.“ Защото най-болезнената самота не е, когато няма хора наоколо, а когато се изгубиш вътре в себе си.
1. Самотата започва със загубата на вътрешен контакт
„Самотата е, когато спреш да чуваш собствения си глас“, пише Паулу Коелю. Наистина, човек може да бъде заобиколен от семейство и приятели, да участва в празненства, да води активен живот, но да се чувства празен отвътре. Никой истински не се интересува от това, което чувства, и никой не споделя мислите му. Една еврейска поговорка гласи: „Можеш да викаш в претъпкана стая и да останеш нечут.“ Така една жена може да живее сред хора, но да чувства, че вътрешният ѝ свят не е важен за никого. И тогава започва търсенето на причини и виновници: някой очаква децата да станат по-близки, някой упреква съпруга си, някой обвинява възрастта. Но коренът на проблема е, че самотата идва, когато спреш да познаваш себе си. Когато не можеш да отговориш на един прост въпрос: „Какво ми носи радост, когато съм сам?“ Колкото по-рано човек се научи да прекарва време със себе си с удоволствие, а не в меланхолия, толкова по-лесно и по-пълноценно ще изживее зрелите си години. Първата стъпка към свободата е да чуеш себе си.
2. Невъзможността да бъдеш щастлив сам поражда зависимост
„Който не е приятел със себе си, винаги търси спасители сред другите“, отбелязва Коелю. Жена, която не познава себе си, търси точка на подкрепа отвън. Понякога растящите деца се превръщат в „проект“, който трябва да се върне в миналото, сякаш можеш да превърнеш възрастен отново в малко дете, на което си донесъл лъжица с каша. Случва се и по различен начин: появява се убеждението, че „само мъж може да ме разцъфне“. Изглежда романтично, но всъщност е капан, защото щастието се прехвърля върху плещите на друг. И ако тези взаимоотношения се разрушат, се разпада и вътрешният свят. Коелю пише, че всеки човек трябва да опознае себе си отново, защото ние се променяме и без да го забележиш, можеш изведнъж да осъзнаеш, че живееш със себе си, но отдавна си бил непознат. Това е основата на всяка зависимост - от чуждо внимание, взаимоотношения, оценки.
3. Който знае как да бъде със себе си, е защитен от грешки.
„Който не се страхува от самотата, избира не от страх, а от любов“, е казал Коелю. Жена, която се страхува да бъде сама, често се оказва в позиция да иска. Тя се съгласява на неподходящи връзки само за да избегне самотата, вкопчва се в приятелства, които я тежат, държи децата си близо, лишавайки ги от свобода. Всичко това е страх, а не любов. Но законът е прост: ако вътре има празнота, външните опити за „добавяне“ няма да донесат удовлетворение. Но жена, която е приятелка със себе си, няма да грабне първото нещо, което ѝ се изпречи на пътя. Тя ще пусне децата си, знаейки, че те ще се върнат не от съжаление, а от любов. Тя ще избере партньор не от скука, а от искрена близост на душите. И няма да се страхува от тишината, защото в нея звучи нейният собствен глас.
Самотата не е присъда. Тя може да се превърне или в празнота, или в източник на свобода - всичко зависи от това дали познаваме себе си. Паулу Коелю е казал: „Щастлив е онзи, който е успял да обуздае себе си.“ Тогава старостта и всякакви промени престават да бъдат плашещи, защото винаги има най-надеждният приятел наблизо - самите вие.
