Едно от най-опасните неща за здравето невинаги е конкретна храна, вреден навик или токсин. Според известния кардиохирург д-р Джереми Лондон сериозна заплаха може да бъде и моментът, в който човек просто свикне с даден проблем и престане да му обръща внимание.
Лондон е сертифициран сърдечно-съдов хирург с повече от 25 години клиничен опит и активно използва социалните мрежи, за да говори за профилактика, сърдечно здраве, хранене и начин на живот.
В едно от видеата си той нарича самоуспокоението и примиряването със статуквото „истински тих убиец“ – не в буквалния медицински смисъл, а като поведение, което може да накара човек да пропусне важни сигнали на тялото си.
„Едно от най-опасните неща за здравето е самоуспокоението“
Посланието на д-р Лондон е насочено към онези здравословни проблеми, които постепенно се превръщат в част от ежедневието.
Той дава примери с лекарство, което човек приема от години, без да е обсъждал дали все още му е необходимо, лабораторен показател, който е трябвало да бъде проверен повторно, но е останал забравен, или симптом, с който пациентът постепенно е свикнал.
И точно в това според хирурга се крие опасността.
„Едно от най-опасните неща за вашето здраве е самоуспокоението.
Съдържанието на видеото действително подчертава проблемите, които „тихо са станали нормални“, и необходимостта човек периодично да се запитва дали не е оставил нещо важно без проследяване.
Симптомът, който вече ви изглежда „нормален“
Според д-р Лондон един от най-лесните капани е да приемем продължителен симптом за част от живота.
Главоболие, задух, постоянна умора, болка, промяна в храносмилането или друг проблем може постепенно да престане да ни тревожи просто защото се повтаря дълго време.
Но фактът, че човек е свикнал с дадено усещане, не означава автоматично, че причината е безобидна.
Посланието на Лондон не е хората да се плашат от всеки симптом, а да не допускат притеснение, което първоначално са смятали за важно, да бъде забравено само защото е станало познато.
И старото лекарство може да заслужава нов разговор с лекаря
Друг пример, който хирургът дава, е продължителният прием на медикаменти без периодична оценка.
Това не означава, че хронично предписаните лекарства трябва самоволно да бъдат спирани. Напротив – промяна на терапията трябва да става след разговор с лекар.
Но с времето здравословното състояние, останалите лекарства и рисковете могат да се променят. Националният институт по стареене на САЩ например препоръчва хората да обсъждат редовно медикаментите си със здравен специалист, защото с възрастта рискът от странични ефекти и лекарствени взаимодействия може да нараства.
Затова въпросът „Още ли ми е необходимо това лечение и в същата доза?“ може да бъде напълно разумен – но отговорът трябва да бъде даден от медицински специалист.
Един необичаен лабораторен резултат не трябва просто да бъде забравен
Лондон посочва и друга често срещана ситуация – отклонение в лабораторните изследвания, което е трябвало да бъде проследено, но постепенно остава на заден план.
Не всяка стойност извън референтните граници означава заболяване. Понякога отклонението е временно, свързано с лабораторна вариация или няма клинично значение.
Но ако лекар е препоръчал повторно изследване или контрол след определен период, това е нещо, което не е добре просто да бъде отложено за неопределено време.
Именно тук се проявява описаното от Лондон самоуспокоение – липсата на действие не защото проблемът е решен, а защото вече сме престанали да мислим за него.
Рутината и „коловозът“ могат да изглеждат почти еднакво
Според кардиохирурга едно от най-трудните неща е да различим полезната рутина от навика, който вече ни пречи.
Ежедневният режим може да дава стабилност и последователност. Но същата предвидимост може да създаде усещането, че щом всичко върви по старому, няма причина нещо да се променя.
Така човек може да отлага профилактичен преглед, да не се върне към резултат, който го е притеснил, или да пренебрегва симптом с мисълта „той си е такъв отдавна“.
В този смисъл д-р Лондон използва „тих убиец“ като метафора за инерцията, която понякога пречи да бъде предприета навременна стъпка.
Профилактиката не означава да се изследваме за всичко
Тук обаче има важна подробност.
Съветът да не бъдем пасивни не означава, че всеки човек трябва постоянно да си прави огромен набор изследвания „за всеки случай“.
Профилактичните прегледи и скрининговите тестове имат конкретни показания според възрастта, пола, рисковите фактори и медицинската история. Американската работна група за превантивни услуги например публикува отделни препоръки за скрининг за високо кръвно налягане, диабет, определени видове рак, остеопороза и други състояния, като критериите се различават за различните хора.
Затова по-полезният подход е да има индивидуален план с личния лекар, а не хаотично назначаване на изследвания.
Д-р Лондон пренася идеята и извън здравето
Във видеото си хирургът не ограничава това поведение само до медицината.
Според него същият механизъм може да се появи в работата, отношенията и личния живот – човек се адаптира към ситуация, която вече не му носи нищо добро, защото промяната изглежда по-страшна от познатото неудобство.
Основният въпрос, който той предлага да си зададем, е прост: „Какво трябва да се промени?“
И според него не е необходимо отговорът да води до драматичен обрат.
Понякога става дума за малка крачка – да запишем час за контролен преглед, да повторим препоръчано изследване, да зададем въпрос за лекарство, да започнем повече движение или просто да признаем, че даден проблем вече не бива да бъде приеман като „нормален“.
„Не трябва да се страхуваме толкова от промяната“
Една от централните идеи в посланието на д-р Лондон е страхът от промяната.
Хората често остават в позната ситуация не защото тя е добра, а защото е предвидима. Новата стъпка предполага неизвестност, а тя естествено създава тревога.
Според него обаче по-опасно понякога е друго – да не променим нищо, когато вече знаем, че трябва.
Това важи особено за здравето, където месеци или години отлагане понякога могат да имат по-голямо значение от самото неудобство на един преглед.
Защо думите му звучат убедително
Самоуспокоението не е медицинска диагноза и няма научно определение като самостоятелен „тих убиец“. Това е метафора, използвана от д-р Лондон, за да насочи вниманието към отлагането и привикването към нерешени здравословни въпроси.
И в тази част посланието му има практическа стойност: съществуват множество доказани профилактични прегледи и скрининги, които се препоръчват именно защото някои заболявания могат дълго да протичат без очевидни симптоми. Но правилният график е индивидуален и не всеки тест е полезен за всеки човек.
Също така не бива да се спира или променя предписано лекарство самостоятелно. При продължителен нов или променящ се симптом, необичаен лабораторен резултат или съмнение относно терапията най-разумната стъпка е обсъждане с лекар, а при остри симптоми като силна гръдна болка, внезапен задух, припадък или признаци на инсулт – спешна медицинска помощ.
Именно това е по-смисленият прочит на предупреждението на кардиохирурга: не да живеем в страх за здравето си, а да не позволяваме навикът да ни убеди, че нерешеният проблем вече не е проблем.
