Крехката детска психика е нещо, към което всеки родител трябва да подхожда с цялото необходимо внимание. Иначе рискуваме децата ни да се превърнат в емоционални инвалиди или дори нещо по-лошо...
"На 10 години бях, но вече не исках да имам сестра. По време на училищните празници майка ни остави със сестра ми Фани при баба и замина на работа. Баба ме помоли да се грижа за Фани и отиде до магазина. Мразех да се грижа за нея. Всичко, което исках да направя, беше да седна някъде и да чета любимата си книга. Така и направих. Беше топъл ден и унесена в книгата си, не забелязах, че сестра ми ми изчезна внезапно. Изведнъж чух, че баба я търси, но я нямаше наоколо. Прегледахме всички стаи в къщата, отворихме вратите на килера. Викахме и единствено кучетата на съседите отговориха на плача ни.
След няколко минути един познат се обади, че е забелязал сестра ми да се промъква в съседната къща. Оказа се, че Фани е видяла котето на съседите и поискала да си поиграе с животинчето. За щастие беше цяла и невредима. Всъщност тя дори беше доволна, тъй като имаше нова играчка. Но благодарността на баба завърши с думите: “Сега трябва да кажа на майка ти какво се случи”. Когато майка ми разбра за неприятната случка, мълча няколко минути, после сграбчи сестра ми за ръката и я вкара в колата.
Щом се прибрахме вкъщи, тя донесе един колан, обви го около ръката си и ме удари. После още веднъж. И още и още… Болката беше ужасна, но още по-ужасно беше унижението, на което ме подложи. Не заслужавах този жесток побой. Майка ми ме удряше по цялото тяло, но старателно избягваше лицето ми. Сега знам, че умишлено се е постарала да не оставя видими следи по лицето ми, защото учителите биха забелязали синините и със сигурност щяха да докладват на социалните служби. Въпреки че до ден днешен никой не разбра за случката, аз никога не я забравих.
Баща ми напълно подкрепяше майка ми. Той се надяваше, че съм получила добър урок, който ще помня цял живот. Да, аз никога не забравих урока си, татко! А вие, двамата, нормално ли постъпихте, оставяйки едно дете на 10 години да се грижи за друго дете?
Пренесохте вашите отговорности и задължения върху детските ми плещи.
Заради вас никога не обикнах сестра си. Понякога ми се струва, че спрях да я обичам именно от онзи ден. Днес, когато самата аз съм майка, осъзнавам колко ужасно е да биеш дете! Моите родители ми съсипаха психиката завинаги."
