Mайката на убития през 2003 година Тодор Димов–Чакъра е категорична, че убийството на сина й е станало трамплин към властта за определени хора. Баба Мара е тъжна и самотна.
Вярно е, синът ми стреляше, но не срещу полицаите, а във въздуха. Ако Тодор искаше, добавя през сълзи старицата, можеше да ги изпотрепе всичките. Но той не беше лош човек и не е искал да се пролива кръв, а само да си отидат полицаите. Знаеше, че ако го бяха задържали и вкарали в затвора, там щяха да го ликвидират, и затова не искаше да отива в килията. Бил е набелязан за убиване още през 1994 година, но тогава само го уличили с дебалансиран куршум. И от тогава все му търсеха цаката. Не знам за какво го бяха намразили, но беше ясно, че ще го убиват. И Тодор добре знаеше, че турят ли му белезниците, това ще се случи. И затова не се предаде, сподели пред БЛИЦ TV болката си старата жена.
Текст: Тодорка НИКОЛОВА, БЛИЦ
Видео: Тихомир ПЕТКОВ, БЛИЦ
