Снимка, разпространена след убийството на 37-годишния Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив, насочи вниманието към детайл, който на пръв поглед лесно може да бъде пропуснат. На кадъра част от младежите позират около вече окървавения Георги, а ръцете им показват характерен жест – юмрук с пречупен голям палец .
В интернет знакът е известен като „ жеста на Тесак “ и е свързан с последователите на руския неонацист Максим Марцинкевич , известен с прякора Тесак.
Самото присъствие на жеста на снимката не доказва, че младежите от Пловдив са членове на организация, свързана с Тесак, нито установява идеологически мотив за престъплението. Но приликата повдига важен въпрос: дали става дума за случаен интернет жест, или за влияние на онлайн субкултура, в която саморазправата, унижението и заснемането на насилие са превърнати в разпознаваем модел.
Кой е Максим Марцинкевич-Тесак
Максим Марцинкевич е една от най-разпознаваемите фигури на руската неонацистка сцена от първите две десетилетия на XXI век.
Известен като Тесак, той изгражда публичния си образ чрез съчетание от крайна идеология, провокация, насилие и умело използване на интернет.
Марцинкевич създава крайнодясната структура „Формат-18“, около която се разпространяват расистки и неонацистки видеоклипове, включително материали с нападения и инсценирани сцени на насилие. „Комерсант“ описва организацията като неонацистка и отбелязва, че именно интернет клиповете са сред основните причини тя да стане известна.
По-късно около него се оформя и движението „Реструкт“, чието най-популярно направление става „Окупай Педофиляй“ – „Occupy Pedophilia“.
От интернет провокатор до символ на крайната десница
Още като млад Марцинкевич се насочва към неонацистките среди. В оригиналния материал се посочва, че като тийнейджър е бил почитател на Толкин, но впоследствие попада в среда на скинхедове и крайнодесни активисти.
Важното за последвалото му влияние обаче не е просто политическата му идеология.
Тесак разбира рано, че скандалът привлича внимание, а вниманието може да бъде превърнато във влияние.
Около „Формат-18“ започват да се публикуват видеоклипове с расистки послания, унижения и сцени на насилие. Някои са реални, други инсценирани, но ефектът е сходен – агресията постепенно започва да функционира и като интернет спектакъл.
Когато насилието вече не просто се снима, а се прави заради камерата
Точно тук историята на Тесак придобива особена актуалност.
Експертът по руския национализъм Александър Верховски от центъра „Сова“ още през 2014 г. коментира, че се създава впечатлението как някои млади неонацисти извършват определени действия именно с надеждата видеото им да бъде публикувано от „Формат-18“.
Той подчертава и че както реалните, така и инсценираните клипове на Марцинкевич могат да служат като модел за подражание.
Това е важен механизъм: камерата вече не е просто свидетел на насилието. Тя може да стане част от причината то да бъде извършено по определен начин.
Подобен модел е особено опасен в социална среда, където признанието идва чрез гледания, споделяния и одобрението на групата.
Първите присъди на Тесак
През 2007 г. Марцинкевич е арестуван след скандал по време на публична дискусия в Москва, на която той и негови съмишленици демонстрират нацистки поздрави и скандират „Зиг хайл“.
През 2008 г. получава присъда за подбуждане към омраза, а през 2009 г. е осъден отново заради видеоклип с инсценирана екзекуция на човек, представян като таджикски наркодилър.
Но престоят в затвора не прекратява влиянието му.
След освобождаването Марцинкевич намира тема, която му позволява да достигне до значително по-широка аудитория.
Така се раждат „ловците на педофили“
След излизането си от затвора Тесак създава „Occupy Pedophilia“.
Името е заимствано като игра с популярното по това време движение „Occupy Wall Street“.
На пръв поглед инициативата се представя като гражданска борба с педофили. На практика методите включват примамване на мъже чрез интернет, заснемане, унижение и в редица случаи физическо насилие.
Според Центъра „Сова“ Марцинкевич дори продава „билети“ на желаещи да участват в подобни „ловове“, които били наричани „сафарита“. Организира и платени лекции.
В оригиналния материал се посочва, че при някои акции са използвани и непълнолетни, чрез които се установява контакт с набелязани мъже. След срещата следват публично унижение, заснемане и саморазправа.
„Каузата“ дава оправдание, а групата сама решава кой е виновен
Точно този модел е една от най-опасните части на феномена.
Групата не предава подозренията си на полицията и не чака доказателства или съд. Тя сама определя даден човек като виновен, организира среща и след това сама налага „наказание“.
Така лозунгът за защита на деца може да се превърне в прикритие за самоуправство, унижение и насилие.
При „Occupy Pedophilia“ това е документирано многократно. Движението е критикувано не само за саморазправата, но и защото често смесва хомосексуалността с педофилията и насочва акции срещу ЛГБТ хора.
Моделът започва да се копира
Клиповете не остават затворени в една руска група.
Те се разпространяват онлайн, а методът започва да се възпроизвежда от други общности. Именно затова историята на Тесак е важна и години след смъртта му.
Създава се цял шаблон: фалшив профил, примамване, предварително избрана „жертва“, групово унижение, камера и публикуване на резултата.
В оригиналния материал този механизъм е обобщен така: групата сама определя кой е „виновен“, превръща го в мишена, унижава или напада и документира случващото се.
Това не доказва, че пловдивският случай е пряко копие на Тесак. Приликата на отделни елементи обаче е причината възможното онлайн влияние да заслужава проверка.
„Реструкт“ превръща отделните акции в субкултура
Около Марцинкевич постепенно се създава повече от една организация.
„Реструкт“ обединява различни направления – срещу хора, определяни като педофили, предполагаеми наркодилъри и нелегални имигранти. Паралелно се изгражда собствена медийна екосистема, в която крайнодясната идеология, насилието, интернет популярността и финансовият интерес се преплитат.
Тъкмо така постепенно възникват характерни визуални символи, език и жестове.
Сред тях е и пречупеният палец.
Какво означава „жестът на Тесак“
Жестът прилича на стандартния знак „харесвам“, но горната част на палеца е прегъната.
Баварската информационна служба срещу екстремизма го описва като „Tessak-Daumen“ или „Tessak-Gruß“ и посочва, че знакът е популяризиран от Марцинкевич през 2010-те години. По-късно се използва като разпознаваем символ сред самозвани „ловци на педофили“ и части от крайнодесните среди.
Съществуват различни версии за произхода му. Според една Марцинкевич не е можел напълно да разгъва палеца си заради стара травма и впоследствие особеното положение на пръста е превърнато в собствен знак. Тази история се среща в онлайн източници, но не е толкова добре документирана, колкото самото използване на жеста от последователите му.
Защо този жест на снимката от Пловдив е важен
В снимката, описана в предоставения материал, сходен знак показват младежите около тежко ранения Георги.
Точно тук трябва да се постави най-важната граница.
Един жест не доказва принадлежност.
Човек може да копира символ, който е видял в TikTok, Telegram, Discord, форум или друга социална среда, без да познава цялата му история. Възможно е и да познава значението му, но да няма организационна връзка с хората, които са го създали.
Затова снимката сама по себе си не може да докаже, че обвиняемите са последователи на Тесак.
Но при разследване на евентуална радикализация подобен детайл има значение в комбинация с други материали – чатове, последвани групи, видеоклипове, публикации, търсения и останалата им онлайн активност.
Приликата с модела „лов на педофили“ е това, което поражда въпросите
Контекстът прави жеста по-интересен от обикновена интернет поза.
При разследването на убийството в Пловдив вече беше публично обсъждано, че обвиняемите са подражавали на т.нар. „ловци на педофили“.
А моделът, популяризиран от Тесак, включва именно няколко от елементите, които сега се обсъждат и около случая на Младежкия хълм: организиране на среща, групова акция, саморазправа, унижение и заснемане.
Това все още не установява пряка връзка между двете, но прави версията за онлайн идеологическо или субкултурно влияние разумна тема за проверка.
Тесак умира в затвора през 2020 г.
На 16 септември 2020 г. Максим Марцинкевич е намерен мъртъв в килия в следствения арест в Челябинск на 36-годишна възраст.
Първоначалната официална версия на руските затворнически власти е самоубийство. След смъртта му започват служебна и доследствена проверки.
Адвокатите и близките му оспорват тази версия. Защитата настоява обстоятелствата да бъдат разследвани и твърди, че преди смъртта си той е говорил за насилие и натиск в ареста.
Затова коректната формулировка е, че официалната предварителна версия е самоубийство, но тя е била публично оспорвана от защитата му.
Човекът умира, но интернет архивът остава
Това е и най-важната част от историята.
Смъртта на Марцинкевич не изтрива видеата му, изображенията, жестовете или методите, създадени около неговото движение.
Интернет позволява една субкултура да продължи да съществува, дори когато първоначалният ѝ лидер отдавна го няма.
Стари видеа могат да бъдат качени повторно. Символите могат да се появят в нови групи. Ново поколение може да копира поведение, без дори да е било достатъчно голямо, за да помни оригиналния му контекст.
И точно това е въпросът, който снимката от Пловдив поставя.
Не един символ, а цялата дигитална следа може да даде отговор
Би било прибързано от пречупения палец да се направи заключение, че обвиняемите са били част от конкретна неонацистка мрежа.
Но ако същият символ се появява заедно с други сходни елементи – неонацистки изображения, съдържание на „ловци на педофили“, групи, възхваляващи Тесак, инструкции за „акции“ или комуникация за организиране на саморазправа – тогава картината би изглеждала различно.
Точно затова телефоните, профилите и чатовете могат да се окажат особено важни за разследването.
Самата снимка показва един детайл. Контекстът трябва да покаже какво означава той.
По-големият въпрос е как насилието се превръща в модел за подражание
Историята на „Формат-18“, „Реструкт“ и „Occupy Pedophilia“ показва как интернет може да превърне крайна група в субкултура, чиито изображения и методи се разпространяват далеч извън първоначалната ѝ среда.
Още преди повече от десетилетие експерти предупреждават, че видеоклиповете на Тесак не просто документират насилие, а могат да вдъхновят други да го имитират.
Именно затова пречупеният палец на снимката от Младежкия хълм е повече от визуален куриоз.
Не защото доказва принадлежност или вина, а защото поставя въпроса как един модел на „самоназначена справедливост“, създаден в крайнодесните среди на руския интернет преди повече от десетилетие, продължава да достига до млади хора и днес.
При конкретното престъпление този въпрос може да получи отговор единствено чрез доказателствата. Петимата непълнолетни остават обвиняеми и се считат за невинни до доказване на вината им с влязла в сила присъда.
