Чанта с няколко хиляди долари и евро намерил търговец на автогарата в Омуртаг и я върнал на полуделия й от тревога собственик. Той пък му благодарил с 5 долара.
Покрай загубата разказал как върнал хорските пари, пише "Труд”. „Чуждо не ми трябва на мене. Ние си имаме достатъчно. Цял живот сме блъскали и знам, че лесни пари лесно отиват, крадени пък беля ти носят на главата. Хубаво, пишете за историята, ма да не забравите да кажете, че сме роми. Да се знае, че честни хора има от всички етноси. Стига все ромите да са лошите и за всяко нещо те да го отнасят”, съгласява се Стелиан Михайлов (56 г.). Стельо, както го знаят в околията, държи търговски обекти на автогарата в Омуртаг. На автогарата срещат много хора и истории.
Така някъде към края на юни – началото на юли, една ранна сутрин, намерили забравена кожена чанта до щанда им. Прибрали я вътре преди да изчезне. Имали много клиенти и дори не я отворили. След час-два Стельо се сетил и надникнал вътре. Ахнал. Била натъпкана с банкноти от долари и новички евро. Били разделени в други две чантички, но не ги броил. Имало и торбичка, в която лъскал метал – златни накити.
Документи нямало, но имало телефон с меню на турски език. Нямало как да звънят. „Извадих една пачка и я показах на жената. Тя се намръщи и вика да ги прибирам парите веднага и да търся на кого са. Показах й друга, а тя хич не ми обърна внимание вече. Страшна е моята жена, чуждо не би и погледнала”, хвали булката си Стельо. Излязъл той и почнал да се оглежда, да търси чия е изгубената вещ. Видял непознат мъж, който обикалял наоколо и оглеждал всеки метър.
Личало му, че е паникьосан. Сетил се дюнерджията, че това ще е собственикът на парите и размахал пред него чантата. Онзи веднага хукнал и я грабнал. Дори не погледнал парите вътре, сякаш усетил, че не са пипани. Ненадейно извадил пет долара и ги сложил на плота, пред слисаните очи на булката търговка. „Човекът беше толкова ошашавен, че не се сети да благодари и да се запознаем. Подразбрах, че май е изселник и си бил дошъл къща да купува. След време минал пак през закусвалнята и тогава благодарил на жена ми. Казал, че парите били към 50 000 лева”, разказва историята Стельо.
Всичко се разиграло толкова бързо, че не се наложило да търсят дори полиция. Автогарата, разбираемо, е място за новини и тази за чантата се разнесла наоколо. От съседна банка взели да се шегуват с търговеца, че го чакат да си отвори валутна сметка за онези пет долара. „Ма ,това не го пиши, че ми се смеят хората. Ни стотинка не искам аз от никого. Сам си вадя хляба и имам предостатъчно. За чуждо не ламтя, ма и моето не давам”, казва мъжът зад скарата. Признава, че доста хора го поздравили за направеното, но имало и не малко, които му се чудели на акъла, че върнал парите, дето му паднали от небето.
