Съдията от Окръжния съд в Пловдив Петко Минев , който остави в ареста петимата непълнолетни обвиняеми за убийството на Георги Кузев , направи нови тежки разкрития за случилото се на Младежкия хълм и постави болезнен въпрос – как се стига от първите прояви на агресия до жестокост, при която страданието на друг човек предизвиква радост.
В интервю за „24 часа“ магистратът признава, че в 20-годишната си практика по наказателни дела е виждал много тежки престъпления, включително убийства, но този случай го е потресъл със съзнателното унижаване на жертвата и отношението на групата към случващото се.
Според него подобна крайна агресия рядко възниква внезапно. Преди нея често има по-малки прояви – тормоз над съученици, леки побои, унижения и агресивно поведение, които, ако останат без последици, могат да създадат чувство за безнаказаност.
„По тялото на този човек няма здраво място“
Минев не скри емоцията си, когато отново говори за доказателствата, с които се е запознал при разглеждането на мерките за неотклонение.
По думите му най-силно го е разтърсила не само физическата жестокост, а целенасоченото принизяване на Георги като човешко същество и видимото удоволствие от това.
Материалите по делото, цитирани от съдията, описват продължителен побой и унижения, извършвани от група непълнолетни.
Срещата започва с уговорка на Младежкия хълм
Според свидетелските показания, за които Минев разказва, в обща онлайн група между част от младежите е било обсъждано, че ще отидат да „ловят педофил“. Това е тяхното определение и не представлява съдебно установен факт относно Георги Кузев.
17-годишното момиче от Стара Загора се уговорило с Георги да се срещнат на Младежкия хълм. Двамата разменили снимки, за да могат да се разпознаят, а Георги пристигнал пръв и изпратил местоположението си. След това към района се отправили и останалите от компанията.
По данните, изложени от съдията, групата се разделила на две части и започнала да го търси.
Първата го открила и почти веднага започнал побоят. Когато пристигнали останалите, Георги вече бил видимо наранен, но насилието продължило.
Молбите му за милост не спрели нападението
Минев описва особено тежък момент от доказателствата – Георги многократно молел нападателите да спрат, извинявал се и им казвал, че повече няма да идва в Пловдив.
Това обаче не прекратило нападението.
По думите на съдията били използвани метална разгъваема палка, малък чук, колани и други предмети, а жертвата получила множество тежки травми. След счупване на ребра започнала да диша трудно, но нападението продължило.
Заради изключителната бруталност няма да възпроизвеждаме всички медицински подробности. Същественото е, че съдията описва продължително физическо насилие, съчетано с унижение и подигравки.
Карали Георги да целува обувките им
Сред данните по делото е и твърдението, че Георги бил принуждаван да целува обувките на част от присъстващите.
Заплювали го, подигравали му се за стария телефон и го разбили. Били обръснати веждите му, част от косата и участък от ръката, върху който нападателите се опитали да нарисуват свастика.
По време на нападението били отправяни и унизителни сексуални заплахи.
Според съдия Минев всичко това показва, че не става въпрос само за побой, който е излязъл извън контрол, а за продължително поведение, насочено към унижаване и обезличаване на жертвата.
„Това ни е първата акция“
Особено важна част от доказателствата е видеозаписът.
По думите на Минев на него се чува как един от присъстващите възкликва с ентусиазъм, че това е тяхната „първа акция“, след което групата решава да се снима.
На кадрите част от тях показват и характерен жест с пречупен палец.
Този детайл вече предизвика отделни въпроси за възможни влияния от крайнодесни интернет субкултури, но самият жест не доказва принадлежност към конкретна организация.
Какво точно е било значението му за участниците трябва да бъде изяснено чрез дигиталните доказателства, комуникацията им и останалите материали по делото.
Иззети са книга и тениска със спорна символика
На въпрос дали има данни за неонацистко или сходно идеологическо влияние съдия Минев съобщава, че при обиските са иззети книга, свързана с разпити на хитлеристки агенти, и тениска с надпис „Нулева толерантност“, под който били изброени различни групи според сексуалната им ориентация или идентичност.
Той посочва и данни за връзка на част от младежите с група, наречена „Ку-клукс-клан 2013“.
Това обаче е информация от ранния етап на делото. Тепърва трябва да бъде установено дали става дума за реална организирана структура, онлайн група, неформална компания или друго, както и дали подобна връзка има значение за мотива на престъплението.
Само едното момиче е дало обяснения
От петимата обвиняеми единствено момичето от Стара Загора до момента е дало обяснения, посочва Минев.
Останалите са се възползвали от законното си право да мълчат. Разпитани като свидетели са други хора, присъствали на мястото или принадлежали към компанията в различни периоди.
На въпрос дали е забелязал разкаяние у момичето съдията отговаря, че такова не е видял.
За останалите казва, че според впечатлението му в съдебната зала липсвало дори пълно осъзнаване на мащаба на случилото се.
Това е личната оценка на съдията от конкретното заседание, а не психологическа експертиза.
Един от присъстващите предлагал да повикат 112
Особено интересна подробност се отнася до хората, които били на мястото, но не са сред настоящите петима обвиняеми.
Според Минев едно момче заявило, че не е трябвало побоят да стига толкова далеч и предложило да бъде повикана Бърза помощ и полицията да бъде уведомена за съмненията на групата срещу Георги.
Другите обаче отказали.
Това поставя отново въпроса за ролята на свидетелите и за момента, в който отделният човек в групата решава дали да се противопостави или да остане пасивен наблюдател.
Юридическата отговорност на всеки от присъствалите може да бъде преценена единствено от прокуратурата според конкретните му действия.
След побоя взели 30 евро и отишли за храна и алкохол
По данните, представени от съдията, след нападението от Георги били взети 30 евро, след което групата се отправила надолу от хълма.
По-късно младежите си купили дюнери, голяма бутилка водка и енергийни напитки.
Георги все още бил в съзнание и също започнал да се придвижва.
Тогава бил забелязан от баща, който разхождал детето си. Мъжът му дал вода и предложил да се обадят на телефон 112.
Малко преди това групата се подиграла и на дете с аутизъм
Същият свидетел разказал, че преди да попадне на пребития Георги, срещнал младежите заедно със своето дете с аутизъм.
Според показанията част от тях започнали да имитират звуците, които детето издавало, и да се смеят.
Този епизод сам по себе си не е част от обвинението за убийството, но съдията го посочва като част от общата картина на поведение, отразена в свидетелските показания.
Минев: Подобна жестокост обикновено не започва изведнъж
Това е и най-съществената част от интервюто.
Според Петко Минев тежките крайности рядко са първата агресивна проява на един млад човек.
Той обобщава професионалния си опит така: обикновено преди тежкото престъпление има тормоз над по-слаби деца, унижения и по-леки физически прояви, а когато те останат без последствия, рискът от ескалация се увеличава.
Това е негов професионален извод, а не доказателство, че всеки от конкретните обвиняеми е извършвал предишни престъпления.
Именно това разграничение е важно.
„Дълбоко не разбирам да създадеш дете и да го оставиш като саморасляк“
Минев отправя тежък призив към родителите.
Самият той е баща на четири деца и разказва, че след делото по-големите му деца – на 16 и 14 години – го попитали защо младите хора са постъпили така.
Съдията признава, че и за него няма лесен и пълен отговор.
Според него обаче родителите трябва да бъдат максимално близо до децата си – да знаят с кого общуват, каква среда посещават и дали около тях има наркотици, агресия или опасни групи.
Една от най-силните му реплики е:
„Дълбоко не разбирам идеята да създадеш дете и да го оставиш да се развива като саморасляк.“
Той настоява, че родителската роля не приключва с осигуряването на храна, жилище и образование, а включва активно присъствие в живота на детето.
Съдията вижда отговорност и за училището
Минев включва в този разговор и учителите.
По думите му преподавателите често са сред първите възрастни, които могат да забележат проблемно поведение – системен тормоз над съученици, употреба на наркотици или необичайно висока агресивност.
Той смята, че именно тогава трябва да се реагира, преди поведението да премине в много по-тежка форма.
Това не означава, че училището или родителите автоматично носят юридическа отговорност за престъплението на непълнолетен. По-скоро Минев говори за превенцията и ранното разпознаване на тревожните сигнали.
„Вземането на правосъдието в свои ръце“ не може да бъде оправдано
Случаят се развива на фона на твърденията, че компанията се е възприемала като своеобразни „ловци на педофили“.
Именно тук съдията подчертава, че в правовата държава наказанието се определя по закон, а не от самоназначили се групи.
Дори разочарованието от бавен съдебен процес или от дадено решение не дава право на граждани да провеждат собствено разследване и да наказват човек физически.
Минев признава, че съдебната система има проблеми и че обществото има основания понякога да бъде разочаровано, но това не отменя принципа, че вината се установява от компетентните институции.
За снимащите ще решава прокуратурата
След публикуването на кадри от нападението в обществото се появиха призиви за наказания не само за петимата обвиняеми, но и за хората, които са гледали и снимали.
Петко Минев е категоричен, че единствено прокуратурата може да прецени дали събраните доказателства позволяват на някого от останалите да бъде повдигнато обвинение и за какво престъпление.
Същото важи и за крайните призиви за смъртно наказание.
То е отменено в България и не може да бъде налагано.
Истинският въпрос е как се стига дотук
В интервюто Петко Минев не предлага едно лесно обяснение.
Той говори за семейството, училището, ранната агресия и чувството за безнаказаност, но признава, че причините за подобно поведение са многопластови.
И може би именно това е най-тревожният извод от случая.
Не е достатъчно обществото да реагира едва когато има жертва. Ако преди крайното насилие съществуват дребни прояви на тормоз, унижение и агресия, въпросът е кой ги вижда и кой реагира навреме.
Съдебният процес тепърва ще установява фактите и индивидуалната вина на всеки от обвиняемите. Петимата непълнолетни се считат за невинни до доказване на противното с влязла в сила присъда.
Но извън наказателното дело вече остава един обществен въпрос, който думите на съдия Минев поставят болезнено ясно: колко ранни сигнала могат да бъдат пропуснати, преди едно агресивно поведение да се превърне в трагедия?
