Още истории на оцелели от Ада на магистрала "Тракия": „Момчетата крещяха: „Бранко, Бранко, Бранко ..."

вход през zajenata.bg
За Жената
Инциденти
Още истории на оцелели от Ада на магистрала "Тракия": „Момчетата крещяха: „Бранко, Бранко, Бранко ..."
1175
Снимков материал: pixabay.com
Още истории на оцелели от Ада на магистрала "Тракия": „Момчетата крещяха: „Бранко, Бранко, Бранко ..."

Разтърсващи истории на оцелелите след трагедията с 11 жертви – майка пътувала с бебето си, мъж раздавал вода и подслонил премръзнали хора, а жена окуражавала тежко ранено момче да продължи да диша

Зад черната статистика от тежките верижни катастрофи на автомагистрала „Тракия“ остават човешки истории за страх, спасение и неочаквана смелост. Бебе се разминало на косъм с трагедията, шофьор на тежкотоварен автомобил рискувал собствения си живот, за да спре движението и да предотврати нови сблъсъци, а жена останала до тежко пострадало момче и го окуражавала да не губи съзнание.

При катастрофите край Ямбол на 10 ноември загинаха 11 души, а десетки бяха ранени.

На следващия ден България обяви национален траур в памет на жертвите. Знамената в страната бяха спуснати наполовина, а в знак на съпричастност същото беше направено и в Брюксел.

Но сред ужаса на магистралата имаше и хора, които в най-критичните минути не мислеха за собствената си безопасност, а за живота на останалите.

Бебе спяло спокойно в колата по време на катастрофата

Сред оцелелите е Ани Йорданова, която пътувала със семейството си. На задната седалка било малкото им бебе, поставено в детско столче.

В момента на инцидента жената се опитвала да спре автомобила, но сблъсъците вече били неизбежни.

„Малкото ни бебенце беше с нас – отзад, на столчето, и спеше. Аз се мъчех да спра колата, но не можеше… Беше много късно. Господ беше до нас!“, разказва тя.

Семейството оцеляло, а споменът за преживяното останал като тежко изпитание и огромно облекчение, че детето им е невредимо.

Жена окуражавала тежко пострадало момче да диша

Сред свидетелите на трагедията е и Любомира Минкова, която пътувала със съпруга си от Бургас към София.

Преди да попаднат в района на катастрофата, двамата забелязали мъж, който отчаяно се опитвал да предупреди приближаващите автомобили. Той бил спрял товарния си автомобил и махал с ръце, за да накара шофьорите да намалят и да спрат.

„Този мъж беше спрял товарен автомобил в средната лента за движение и махаше отчаяно с ръце, че трябва да се спре. Всъщност най-вече на него дължа живота си“, споделя Минкова.

Малко по-късно тя самата се превърнала в опора за друго човешко същество. Сред хаоса видяла тежко пострадало момче, заобиколено от приятелите си. Те непрекъснато повтаряли името му – Бранко.

Любомира се приближила и започнала да му говори спокойно, опитвайки се да го задържи в съзнание.

„Момчетата крещяха: „Бранко, Бранко, Бранко!“ Реших просто да му казвам, че всички хора около него го обичат и че той ще се оправи, че ще бъде добре. Че е много мило момче, много смело момче и че трябва само да диша – нищо повече“, разказва тя.

Шофьор на тир спрял движението и помогнал на пострадалите

Една от най-впечатляващите истории е тази на Тодор Пенев – водач на тежкотоварен автомобил, който успял да избегне сблъсъка с катастрофиралите превозни средства.

Вместо да остане в кабината и да изчака пристигането на спасителните екипи, той се отправил назад по магистралата, за да предупреди останалите шофьори и да спре движението.

„Първото нещо, което направих, е да избягам назад и да спра движението. Това първо направих“, разказва Пенев.

По думите му след неговия камион последващите сблъсъци спрели. След като ограничил движението, той се върнал при пострадалите, за да им помогне с каквото може.

Раздал вода на няколко души, а тъй като навън било студено, оставил двигателя на камиона да работи, за да могат хората да се стоплят в кабината.

„Вода раздадох на пет-шест човека. Имах един резервен стек. Камионът ми работеше, не го спрях, за да може, на когото му е студено, да влезе вътре и малко да се постопли“, споделя той.

Първите минути били изпълнени с писъци и отчаяние

Други оцелели разказват за изключително тежката обстановка след сблъсъците. Хора се опитвали да помогнат на ранени, докато от дерето край магистралата се чували викове за помощ.

„Жените плачеха, мъжете бяха с издрани ръце и крака“, спомня си Тодор Пенев.

„Долу, в дерето, се чуваха страшни писъци“, разказва Мина Минкова.

В социалните мрежи също се появиха множество послания от хора, които са преминали през катастрофата и са успели да се измъкнат.

„Благодаря на Бог, че ме опази! Да почиват в мир всички, които не оцеляха!“, написа Пламен Димитров.

„Днес аз можеше да съм поредната статистика!“, сподели Мария Попова.

„Освен огромната тъга, в мен има и нещо друго. Гняв! Огромен гняв!“, написа Мария Петрова.

Самуилово загуби четирима души

Тежката катастрофа остави дълбока следа и в сливенското село Самуилово, откъдето са четирима от загиналите.

Трима от тях били членове на едно семейство – мъж, съпругата му и нейната майка. Четвъртата жертва бил техен съсед, който пътувал за работа и оставил малко дете.

„Четирите жертви от селото – всички са наши роднини. Кака ми Ани от Бургас за един ден остана без цялото си семейство. Тя имаше само една баба, баща, майка… За един ден всичко се отне“, разказва Георги Иванов, близък на загиналите.

Хората в Самуилово са потресени от загубата. Болката е особено силна заради факта, че трагедията е засегнала няколко семейства и е оставила деца без близки.

Общината подготвя финансова подкрепа за близките

Местната власт вече предприема стъпки за подпомагане на почернените семейства.

Кметът на Самуилово Красимир Кръстев съобщи, че предстои да бъде разгледано предложение за отпускане на еднократна финансова помощ на наследниците на загиналите.

„Общината се свърза с мен, за да може утре на сесията да гласуват еднократна помощ за наследниците на жертвите“, обясни той.

Докато близките се опитват да приемат непоправимата загуба, оцелелите ще носят спомена за онези минути на страх и неизвестност. Но наред с ужаса ще помнят и хората, които са им подали ръка – шофьора, спрял движението, непознатите, раздавали вода и осигурили топлина, и жената, която не оставила тежко пострадалото момче само.

Това са историите, които показват човешкото лице на трагедията на „Тракия“. И напомнят, че дори в най-мрачните моменти състраданието и готовността да помогнеш могат да имат огромно значение.

А след тях остава и най-тежкият въпрос – можеше ли тази трагедия да бъде предотвратена?

Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft