Пневмонията е сериозно заболяване, което може да прогресира бързо и да доведе до животозастрашаващи усложнения, ако не бъде разпознато и лекувано навреме. Тя представлява остро инфекциозно възпаление на белодробната тъкан, при което са засегнати алвеолите – малките въздушни торбички в белите дробове, отговорни за обмяната на кислород и въглероден диоксид.
Белите дробове са изградени от множество лобове, сегменти и алвеоли, които работят в синхрон. Когато част от тази структура се възпали, дихателната функция се нарушава, а организмът започва да страда от кислороден дефицит. Именно затова пневмонията не бива да се подценява, особено при хора от рисковите групи.
Все повече научни данни сочат, че оралното здраве играе съществена роля в развитието на пневмония. Изследване, публикувано в научното списание Open Forum Infectious Diseases, показва, че хората, които никога не са посещавали зъболекар, имат с до 86 процента по-висок риск от развитие на пневмония в сравнение с тези, които редовно посещават стоматолог два пъти годишно. Причината е, че бактериите от устната кухина могат да бъдат вдишани през орофаринкса и да достигнат до долните дихателни пътища.
Основната причина за пневмония е инфекцията. Най-често заболяването се предизвиква от бактерии, вируси или по-рядко от гъбички. Патогените навлизат в белите дробове чрез микроаспирация – процес, при който по време на сън слуз и микроорганизми от горните дихателни пътища попадат в долните, когато защитните рефлекси са отслабени. Възможно е заразяване и чрез вдишване на инфектиран въздух.
Най-често срещаният причинител на бактериална пневмония е Streptococcus pneumoniae, познат още като пневмокок. Вирусните пневмонии често се развиват след грип или други остри респираторни инфекции, а гъбичните форми се наблюдават основно при хора с отслабена имунна система. Съществуват и неинфекциозни форми, като аспирационната пневмония, която възниква при попадане на храна, повърнато съдържимо или чужди тела в белите дробове, както и пневмонии, причинени от вдишване на токсични газове, дим или химически изпарения.
По-висок риск от развитие на пневмония имат децата под петгодишна възраст, възрастните над 65 години, хората с хронични заболявания като диабет, сърдечна недостатъчност или хронична обструктивна белодробна болест, имунокомпрометираните пациенти и пушачите.
Заболяването може да доведе до тежки усложнения, сред които дихателна недостатъчност, белодробен абсцес, плеврит, сепсис и инфекциозно-токсичен шок. Всички тези състояния изискват спешна медицинска намеса.
Симптомите на пневмония варират в широки граници – от леки и трудно забележими до тежки и драматични. Те зависят от причинителя, възрастта на пациента и общото му здравословно състояние. Най-честите прояви включват кашлица с отделяне на жълти, зеленикави или кървави храчки, повишена температура, втрисане, изпотяване, задух, ускорено дишане, болка в гърдите при дишане или кашляне, отпадналост, липса на апетит, гадене и повръщане. При възрастните хора често се наблюдава объркване и промяна в психичното състояние, дори при липса на висока температура.
Бактериалната пневмония обикновено протича по-тежко и може да започне внезапно, с рязко повишаване на температурата до 40 градуса, учестен пулс и посиняване на устните и ноктите поради недостиг на кислород. Вирусната пневмония често започва като грип, но в рамките на няколко дни симптомите се задълбочават и може да се развие тежък задух, като нерядко се наслагва и вторична бактериална инфекция.
Диагнозата пневмония се поставя след клиничен преглед и допълнителни изследвания. Лекарят преслушва белите дробове за наличие на хрипове и крепитации, назначава кръвни изследвания за възпалителни показатели като левкоцити и С-реактивен протеин, както и рентгенография на гръдния кош. В по-тежки случаи се извършва компютърна томография и измерване на кислородната сатурация чрез пулсова оксиметрия.
Лечението трябва да започне възможно най-рано. При бактериална пневмония се прилагат антибиотици, подбрани според вероятния причинител и състоянието на пациента. Вирусните форми се лекуват с антивирусни средства или симптоматично, а при гъбични инфекции се използват противогъбични медикаменти. В тежки случаи се налага болнично лечение и кислородна терапия.
Профилактиката включва ваксинация срещу пневмококи, особено при деца, възрастни и хора с хронични заболявания, както и поддържане на добро общо и орално здраве. Отказът от самолечение и от неправилна употреба на антибиотици е ключов за предотвратяване на усложнения и лекарствена резистентност.
