Около половин милион души са напуснали Великобритания през миналата година, за да заживеят в чужбина, а сред тях далеч не са само пенсионери. Все повече млади и хора в активна възраст търсят по-добър баланс между работа и личен живот, по-ниски разходи, по-мек климат и повече спокойствие.
Проучване на Британския съвет сред над 3000 млади хора показва, че 72% от анкетираните на възраст между 18 и 30 години биха обмислили възможността да живеят и работят в друга държава.
Причините за подобна промяна са различни – високите разходи за живот, скъпите детски грижи, усещането за застой в доходите и кариерата, липсата на баланс, студеният климат, а понякога дори разочарованието от личния живот.
За 44-годишната Джули Найс обаче решението къде да започне отначало дошло от доста неочаквано място – ChatGPT .
Била напълно изтощена и не знаела накъде да поеме
В края на ноември 2024 г. Джули се намирала в тежък период. Години наред работела под огромно напрежение в технологичния сектор, постоянно пътувала и почти нямала стабилен ритъм на живот.
По думите ѝ натрупаното напрежение довело до депресия, тревожност и хронична умора.
„Бях в много лошо състояние. Страдах от депресия, тревожност и хронична умора след години интензивна работа под огромен натиск в технологичната индустрия. Накрая бях напълно изчерпана – като празна черупка“, разказва тя.
Джули осъзнала, че трябва да промени живота си, но огромният брой възможности я парализирал още повече.
Тогава решила да опише ситуацията си на ChatGPT и да попита къде би могла да се премести, за да се възстанови от прегарянето.
Само четири месеца по-късно тя пристигнала с три чанти в Узес – малък живописен град в Южна Франция, който никога преди това не била посещавала.
„Беше риск, но това е решение, за което съм благодарна всеки ден“, казва тя.
Снимка: CNN
Любовта към Франция започнала още когато била на 11
Решението да се премести във Франция не било напълно случайно.
Джули е израснала в Тексас, в предградие северно от Далас, сред широки магистрали, търговски центрове и вериги ресторанти.
Когато била на 11 години, решила да започне да учи френски.
„Смешно е как толкова малко решение може изцяло да промени посоката на живота“, признава тя.
По време на университета получила възможност за лятна програма във Франция. Тогава посетила Париж, долината на Лоара, Перигор, Рокамадур, Бретан и Нормандия.
Малките средновековни градове, павираните улички, кафенетата и пекарните я впечатлили силно.
След дипломирането си тя дори прекарала година във Франция като стажант, преди да се върне в САЩ.
По-късно съдбата отново я отвела към Европа – през 2011 г. тя се преместила в Париж и живяла там пет години, работейки в туристическия сектор. Именно тогава разговорният ѝ френски се превърнал в свободно владеене на езика.
Пандемията преобърнала живота ѝ
След началото на пандемията Джули загубила работата си и започнала да работи дистанционно в технологичната индустрия.
Финансово периодът бил успешен, но физически и емоционално – изтощителен.
В една от годините тя имала 65 полета. Пътувала многократно между Западното крайбрежие и Европа, както и из различни американски градове.
Понякога летяла по девет часа до Ню Йорк, прекарвала целия ден в срещи с потенциални клиенти и след това отново заминавала.
Всяко лято обаче прекарвала около три месеца във Франция.
„Всеки път, когато кацах там, не исках да си тръгвам“, признава тя.
Но постоянните пътувания, липсата на рутина и усещането, че никъде няма истински дом, постепенно взели своето.
Снимка: CNN
Дори Париж вече не я успокоявал
През есента на 2024 г. Джули се върнала в Париж с идеята този път да остане във Франция по-дълго.
Само че градът, който дотогава смятала за своето „щастливо място“, вече започнал да я натоварва.
Шумът, тълпите, забързаният ритъм и непрекъснатото движение засилили тревожността ѝ.
Тя почти спряла да излиза от апартамента, получавала пристъпи на тревожност и често плачела без ясна причина.
„Хроничната умора беше толкова силна, че едва държах очите си отворени“, спомня си Джули.
Тогава разбрала, че не ѝ трябва просто друг квартал или друга работа, а пълна промяна в начина на живот.
Дори потърсила помощ от лайф коуч, но различните мнения и съвети само я объркали още повече.
Не била почитател на изкуствения интелект, но решила да опита
По това време Джули не била редовен потребител на ChatGPT, макар да го използвала все по-често за работа.
Този път обаче искала мнение, което да не идва от приятел, колега или консултант.
Тя описала подробно състоянието си и задала въпрос дали преместването в малък град в Южна Франция би могло да ѝ помогне да се възстанови, или напротив – би засилило усещането ѝ за изолация.
Получила списък с десет възможни места.
След това добавила още критерии: повече слънце и топло време, културни събития, добри ресторанти, близост до природата и сравнително лесна връзка с Париж, където имала приятели.
Накрая изборът бил сведен до три места – Антиб, Сарла-ла-Канеда и Узес.
Антиб вече ѝ бил познат от летните месеци, Сарла-ла-Канеда я привличал със средновековната си атмосфера, а Узес предлагал съчетание от южнофренски чар, спокойствие и международна общност.
Снимка: CNN
Накрая оставила ChatGPT да избере вместо нея
И трите варианта ѝ харесвали и точно това отново я поставило пред труден избор.
Тогава Джули решила да премахне напрежението около „перфектното решение“ и просто поискала от ChatGPT да избере едно от местата.
Изборът паднал върху Узес.
За нея това било почти като хвърляне на монета – начин да превърне промяната в приключение, вместо непрекъснато да се измъчва дали прави правилния избор.
След това не губила време.
Върнала се в САЩ, продала голяма част от вещите си и автомобила си и кандидатствала за подходяща виза.
В началото на февруари напуснала корпоративната си работа, а в края на март 2025 г. вече била обратно във Франция.
Пристигнала с три чанти и започнала отначало
Джули кацнала в Ница, след това пътувала с влак до Авиньон и оттам наела автомобил до Узес.
Първият ѝ дом струвал около 1400 евро месечно – едностаен апартамент с каменни сводове, двор и гледка към средновековна кула.
Новото ежедневие било коренно различно от предишния ѝ живот.
Снимка: CNN
Вместо летища и бизнес срещи тя започнала да се разхожда по тесните улички на историческия център, да посещава местния пазар в сряда и събота и да прекарва време сред природата.
Особено обичала разходките в района на долината Ер.
„Всичко изглеждаше лекуващо и радостно“, разказва тя.
Постепенно започнала да усеща и физическа промяна.
До юни хроничната умора започнала да отслабва, а самата тя почувствала, че се връща към предишното си аз.
Най-големият ѝ страх бил самотата
Преди преместването Джули се притеснявала, че трудно ще създаде приятелства.
Опитът ѝ от Париж я карал да вярва, че проникването във вече изградени френски социални кръгове е сложно.
Но в Узес се случило обратното.
Само след няколко месеца тя вече имала френски познати, с които се свързала чрез социалните мрежи.
Снимка: CNN
След посещение в галерия се запознала и с човек, който я въвел в голяма общност от чужденци – британци, белгийци, италианци и американци.
Започнала да получава покани за кафе, събирания и местни празници.
По-късно създала YouTube канал, в който документирала живота си във Франция. Благодарение на него се запознала с американска двойка, която има дом в Узес, а чрез тях – и с още много хора на нейната възраст.
Превърнала новия си живот и в бизнес
Промяната не останала само лична.
Джули основала собствен бизнес – French Julie Travels, насочен към кулинарни пътувания и т.нар. „бавни“ ретрити в Южна Франция.
Първото ѝ женско пътуване било организирано през миналото лято.
През следващата година тя планирала две нови програми – едната в замък край Узес, а другата през септември в малко градче близо до Френската ривиера.
Така решението да напусне корпоративната работа постепенно се превърнало и в нов професионален път.
Появила се и любов
Когато пристигнала в Узес, Джули изобщо не мислела за връзка.
Състоянието ѝ било такова, че основната цел била просто да възстанови физическото и емоционалното си равновесие.
Но постепенно местният пазар се превърнал във важна част от седмичната ѝ рутина.
След няколко месеца, прекарани в Ница, тя се върнала в Узес и една сутрин решила да снима как търговците подреждат сергиите.
Тогава към нея се приближил местен мъж.
„Първо си помислих, че ще ми направи забележка, задето снимам. Но той каза: „Виждах те да минаваш през пазара всяка седмица, а после изчезна“, разказва Джули.
Оттогава двамата започнали да се срещат.
„Чувствам се сякаш съм попаднала във филм на Hallmark или Netflix“, шегува се тя.
Днес плаща 750 евро и има тригодишен договор
Разбира се, новият живот не е лишен от компромиси.
На Джули ѝ липсват семейството и приятелите в САЩ, както и удобството на някои американски магазини и услуги.
В Узес много места затварят в неделя и ежедневието изисква повече предварително планиране.
Но точно това тя вече възприема като предимство.
По думите ѝ по-бавният ритъм я е научил да не бърза непрекъснато.
Междувременно се преместила в нов апартамент в историческия център на града. Жилището е с две стаи и вътрешен двор, а наемът е 750 евро месечно.
Този път Джули подписала тригодишен договор.
„Отново се чувствам като себе си“
Повече от година след промяната тя е убедена, че е направила правилния избор.
„Чувствам се възстановена, отново като себе си и по-щастлива, отколкото съм била от много време“, казва тя.
Наскоро най-добрата ѝ приятелка от Остин ѝ казала по време на видеоразговор:
„Никога не съм те виждала да говориш за място по този начин и да сияеш така. Трябва да останеш.“
А Джули вече е склонна да се съгласи.
„Мисля, че ще остана“, признава тя.
Историята ѝ е любопитен пример за това как изкуственият интелект може да бъде използван не като човек, който „взема решение“ вместо нас, а като инструмент за подреждане на вариантите и собствените ни приоритети. В крайна сметка именно Джули поема риска, продава вещите си, напуска работата си и започва нов живот на място, което никога преди не е виждала.
Важно уточнение: при депресия, тревожност, прегаряне или продължителна хронична умора ChatGPT и други AI инструменти не могат да заменят лекар, психотерапевт или друг квалифициран специалист. Голяма житейска промяна може да помогне на конкретен човек, но не е универсално лечение и при някои хора може дори да засили стреса и изолацията.
