Младо момиче с голямо сърце показа "Северозабравени" – един кратък филм, отразяващ реалността на възрастните хора в забравените села на Северозападна България.
Видеото е дело на Антонина Лозанова, която е част от инициативата „Бъди човек“ във Видин и е съпричастна с тежката съдба на българския пенсионер, пише тази сутрин "Конкурент".
По време на акцията през 2015 г., когато участва за първи път, момичето се сблъсква с тъжната действителост и това я подтиква да извади наяве „достойния“ живот, който трябва да изтърпят днес пенсионерите от Северозападнала България.
Видеото, което може да се види в социалните мрежи, ни отвежда в двете села Върбовчец и Яньовец, които са в пределите на община Димово и чието общо население при последното преброяване е било 77 човека, но днес може би е вече наполовина. Филмът показва в каква обстановка живее европеец в ХХІ век и как е възможно човек, работил години наред за държавата, да бъде оставен, потънал в тотална мизерия – течащи покриви, разбити прозорци, порутени стени...
Тя се изразява в това на коледните празници да се подсигури топла вечеря за възрастни хора в нужда или да им се подарят хранителни пакети, които съдържат най-необходимите продукти за едно домакинство. „Преди две години бях част от тази инициатива и това, което искам да направя днес, е да се върна на същите места, при същите хора, които получиха нашата помощ, надявайки се, че отново ще ги открия“, разказва от първо лице Антонина и благодари на Матилда Пламенова, кметски наместник на селата Върбовчец и Яньовец за оказаната подкрепа.
Малките пакети предизвикват сълзи на благодарност у възрастните хора, и надеждата, че и утрешният ден няма да останат забравени.
Една от героините в това потресаващо видео е баба Бойка, която е учудена от вниманието към нея, по лицето й се стичат сълзи и тя не спира да прегръща и благославя младите хора, дали й частица уважение и съпричастност. Черпи ги, дори и с последното, което има, а на изпроводяк – ги благославя....
„Тук не става въпрос само за финансова липса, а за душевна нищета и емоционална самота. Да се прибираш всеки ден в студен и струтен дом – да си напълно сам и болен – това обединява „Северозабравените“ хора“, разкрива ни Антонина и се пита това ли са възрастните хора на България и кой е отговорен за подобно безумие. „Всички ние заслужаваме достоен живот“, убедено е младото момиче и не спира да търси отговор на въпроса „Кое е най-важното в този живот“.
Кара ни да се замислим и ние... и заключава „Днешният ден не се описва с думи. Възрастни хора с такова положение има навсякъде в България. Никой не заслужава да бъде забравен, независимо дали се намира на север, на юг, на изток или на запад“.
