Проф. Мермерски съветва какво да хапвате против грипа

работи в областта на народната и природна медицина .

През зимата, когато се развихрят грипните вируси, правилното хранене, което засилва имунитета , може да се превърне в щит срещу тях. Но е добре да знаем, че достатъчното количество белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини, микро и макроелементи, аминокиселини и ненаситени мастни киселини определят една пълноценна порция.

Сред зеленчуците, чесънът, наречен чудото на природата, съдържа толкова полезни вещества, които помагат на организма да се пребори с много болести.
"Най-голямо е съдържанието на йод в него, поради което влияе благотворно върху щитовидната жлеза. Високи са нивата и на витамините В, С и D в чесъна и в народната медицина се препоръчва за дезинфекция на дихателните и храносмилателни пътища.

Има съдоразширяващо и укрепващо действие върху кръвоносните съдове. При редовното му консумиране се понижава количеството на захар в кръвта и има диуретичен ефект. Етеричното масло алицин е една от най-ценните му съставки. А според д-р Джейн Харли от САЩ алицинът е в състояние да убие над 20 вида бактерии, включително стрептококи и салмонела. По време на термична обработка това вещество губи качествата си и затова е най-добре чесънът да се приема в суров вид, още повече ако е с лечебна цел", твърди проф. Мермерски.

Но при проблеми с бъбреците, черния дроб, жлъчката и увеличена стомашна секреция, не трябва да се яде чесън в големи количества. По принцип е хубаво винаги да се приема с храна или със салата. Действието на полезните му вещества се засилва, когато се консумира с домати или с други кисели храни. Към лечебните свойства на чесъна е и убиването на инфекциите в организма, както и предотвратяването на образуването на съсиреци в кръвта, понижаването на кръвното налягане, холестерола и триглицеридите.

Киселото зеле, което вече трябва да е втасало и готово за консумиране, е помощник и в борбата срещу рака. Бактериите на млечната киселина активират имунната система, а така и съпротивата срещу туморните клетки. Не трябва да се подценява и съдържанието на калий в него, който има обезводняващ ефект, на желязо, което подпомага кръвообмена, на магнезий – важен за мускулите и за сърцето, както и на цинк – така необходим за изграждането на съединителната тъкън в организма и работата на мозъка.

В киселото зеле се съдържа витамин В 12, който обикновено липсва в растителната храна, освен във водораслите. Той подобрява настроението и игнорира стреса, стимулира нервната система, грижи се за мускулите, особено за сърдечния. Изгражда костите и ускорява преработката на мазнини в организма. Витамин В 6 пък помага при обмяната на веществата.

Млечно-киселите бактерии в зелето имат противомикробен ефект, влияят благотворно на чревната флора и пречат на растежа на болестотворни микроорганизми.
"Те произвеждат продукти на обмяната на веществата, които са отровни за другите бактерии и се получава вътрешнобактериална война, при която ние печелим – обяснява професорът. – За да се излекуваме от храносмилателни проблеми, в продължение на 2-3 седмици трябва да ядем по 200 грама кисело зеле на ден".
Лукът пък е отлична храна за диабетици, тъй като в него има растителни хормони, подобни на инсулина. Известен е и с антибактериалните си свойства и добър баланс на различни витамини. Доказано е, че пресният сок от лук е лечебно средство при хрема, ангина, бронхит, пневмония. Народните лечители го препоръчват при измръзвания, изгаряния и гнойни рани, като се прави каша от смачкан лук, слага се в марля и се поставя върху болното място. Срещу склероза пък е добре да се взима три пъти дневно смес от равни количества сок от лук и мед.

Празият лук също има своите достойнства. При консумацията му в суров вид устната кухина и носоглътката са очистени от микроби. Засилва имунитета, идеален е при кризи на пикочните пътища и бъбреците, причинени от песъчинки или камъни в тях. Те помагат и при болки в ушите, като няколко капки праз лук се затоплят и слагат 2-3 пъти дневно в ушите. Но и празът не е за всеки, особено в суров вид. Не се препоръчва на хора с проблеми в стомаха.

Антираково и антивирусно действие приписват учените и на картофите. Факт е, че в северните страни на Европа – Полша, Литва, Швеция, Норвегия, Финландия, те се предпочитат пред хляба и много рядко хората там страдат от гастрит и язва. Американски лекари ги препоръчват като лечебно средство за пречистване на кръвта.
А след сериозни изследвания в университета във Флорида, е доказано, че обвивката има силно антиоксидантно действие, което помага за неутрализирането на така наречените свободни радикали, които увреждат на клетъчно ниво и водят до рак. Картофите могат да се консумират варени или печени по всяко време, защото имат малко калории – 80 в 100 грама. Освен това са лек за храносмилателната система. Но пържените картофи са вредни, колкото и да са вкусни и предпочитани от много хора.
И тиквата е сред сезонните храни, които определено има защо да приемаме. Химическите изследвания доказват, че съдържа от 10 до 14% фруктоза, пектин и каротин, витамини от група В, както и витамин С и Е, ферменти, протеин... Семената й също са полезни, защото са богати на белтъчини, мазнини и витамините А, В и С. Затова и днес, и преди тиквата освен като вкусна храна се използва и при проблеми с храносмилателния тракт, възпаление на дебелото черво, при отоци, като диуретик, при проблеми с черния дроб и бъбреците. По-добре е да се яде печена, а ако е варена, да се изпива и водата.

"Това са съвсем малка бройка от полезните храни, които редовно ядем, но трябва да знаем защо" - казва проф. Христо Мермерски, който е завършил Селскостопанската академия, защитил е две дисертации за доктор на науките в областта на зърнените храни.

Специализирал е у нас, Европа и САЩ. Бил е зам.-министър на земеделието и съветник по биологичните науки, технологиите и селското стопанство в посолството ни във Вашингтон. Живял е в Америка и е преподавал в редица университети там, както и в Европа, Судан и Етиопия.