Деян Илиев е човекът, който пръв достига до хижа „Петрохан“ в сутрешните часове на фаталния ден и открива телата край сградата. Неговите показания станаха публични, след като материалите по разследването бяха предоставени от окръжните прокуратури в София и Враца на председателя на Народното събрание Рая Назарян.
Около 9:30 часа Илиев потегля към хижата със съпругата си.
При достигане до железния синджир, обозначаващ началото на частната територия, той забелязва, че снегът има сивкаво-черен оттенък. От сградата се издигал пушек, без да се виждат ясно пламъци. В района липсвали следи от хора или автомобили.
Илиев оставя съпругата си заключена в автомобила и взема от багажника малка секира и метален лост. По думите му първоначално се притеснявал от кучето пазач, което обаче не се виждало в двора. Обикаля задната част на хижата, където покривът вече горял, и влиза през страничен вход в малко фоайе със силно задимяване.
След кратък оглед на първото ниво той излиза и се отправя към централния вход. Там щетите били по-сериозни – имало тлеещи въглени и гъст пушек. На около 5–10 метра от входа, близо до колибата на кучето, Илиев забелязва три тела в снега – на неговите познати Пламен, Дечо и Ивайло Иванов. До едно от тях се намирал черен пистолет.
Въпреки шока, той отново влиза в сградата, тъй като знаел, че обичайно там има и други хора. Във вътрешността на хижата, особено по стълбите и във фоайето, свидетелят забелязва разпръснати десетки гилзи. По негови преценки те били по-дълги и по-дебели от стандартни пистолетни патрони, а разположението им напомняло сцена на масирана стрелба.
На втория етаж задимяването било толкова гъсто, че видимостта била нулева и той се отказва от по-нататъшно проникване. Не открива Ивайло Калушев и Николай Златков. Кемперът, с който обичайно се придвижвали, не бил на мястото си. Според него пътническият бус бил паркиран по-ниско до отбивката, а двата пикапа „Тойота“ вероятно се намирали в гаражите.
След като напуска района, Илиев среща патрул на гранична полиция на главния път и съобщава за случилото се. По указание на служителите подава сигнал на телефон 112 и провежда няколко разговора с полицията и спешна помощ, докато се уточни административната юрисдикция. По-късно се връща на място с пристигналите екипи, като от него са взети обтривки за наличие на барутни частици – процедура, с която се съгласява доброволно.
В показанията си Илиев заявява, че не му е известно за конфликти между загиналите. По думите му обаче охраната на защитената зона често пораждала напрежение с хора, които отказвали да спазват установените правила. Свидетелят подчертава, че е съдействал изцяло на разследващите органи през целия ден.
