На косъм от смъртта се размина младо семейство с дете на година и три месеца при тежката верижна катастрофа на автомагистрала „ Тракия “. Анета Йорданова , която пътувала със съпруга си Йордан и малкото им дете от Пловдив към Бургас, разказа за ужасяващите минути, в които едва успяла да избегне удар в спрелите камиони.
Жената сподели преживяното пред bTV, като призна, че споменът за случилото се никога няма да я напусне.
„Искам да разкажа какво преживях, защото това, което видях със собствените си очи, никога няма да излезе от съзнанието ми“, казва Анета.
Снимка: стопкадър бТВ
Мъглата станала толкова гъста, че не се виждало нищо
Семейството пътувало спокойно към Бургас, когато след Ямбол метеорологичните условия започнали рязко да се влошават.
Мъглата станала толкова плътна, че Анета почти изгубила видимост към пътя пред автомобила.
„Пътувахме от Пловдив за Бургас. След Ямбол обаче мъглата още повече се сгъсти. Абсолютно нищо не се виждаше на пътя“, разказва тя.
Жената признава, че никога преди не е попадала в подобна ситуация.
Снимка: стопкадър бТВ
Около 287-ия километър на магистралата забелязала нещо необичайно. Няколко мъже със светлоотразителни жилетки и фенери тичали по пътното платно, размахвали ръце и викали към приближаващите автомобили да спрат.
Тогава Анета разбрала, че напред се е случило нещо сериозно.
Въпреки че се движела с около 80 км/ч, други шофьори продължавали да я изпреварват в гъстата мъгла.
„Натисках спирачките, но колата не спираше“
Анета започнала да намалява скоростта, но видимостта била толкова ограничена, че не можела да прецени какво се намира пред нея.
Изведнъж от мъглата се появили неподвижните силуети на тежкотоварни автомобили.
Тя натиснала спирачките, но колата продължавала да се движи.
„Беше твърде късно, не успях да спра изцяло колата, тя още се движеше. Натисках спирачките, но колата не спираше“, спомня си жената.
Страхът, че ще се блъсне в някой от камионите, бил толкова силен, че Анета започнала да плаче зад волана.
В последния момент успяла да овладее автомобила и да спре в аварийната лента зад тежкотоварните машини.
Само малко разстояние я деляло от сблъсъка.
Детето паднало от столчето при рязкото спиране
Докато се опитвала да избегне катастрофата, майката преживяла още един шок.
От силното спиране детето ѝ, което било на година и три месеца, паднало от столчето и се озовало на пода зад шофьорската седалка.
„Всичко се случи за секунди. Бях в огромна паника. От силното спиране детето ми падна от столчето и се озова долу зад моята седалка. Първата ми мисъл беше единствено да стигна до него и да го извадя“, споделя Анета.
Майчиният инстинкт надделял над страха.
Тя изскочила от автомобила, отворила задната врата и взела детето в ръцете си.
След това започнала да се отдалечава от колата, защото се страхувала, че някой от приближаващите автомобили може да се врязa в тях.
И опасенията ѝ се оказали основателни.
Секунди по-късно пред очите ѝ се разиграл нов сблъсък
Докато Анета се опитвала да намери безопасно място за себе си и детето, автомобилът, който се движел непосредствено след техния, се ударил в един от спрелите камиони.
Жената станала пряк свидетел на сблъсъка.
„Видях нещо, което никога няма да забравя. Автомобил, който се движеше непосредствено след мен, буквално се вряза в един камион“, разказва тя.
По думите ѝ колата навлязла навътре в камиона на около метър или повече, но Анета признава, че в шока си не може да прецени точно разстоянието.
Тогава осъзнала колко малко е оставало същото да се случи и с нейното семейство.
Ако не беше успяла да спре навреме, тя, съпругът ѝ и малкото им дете можело да се окажат сред пострадалите при тежката катастрофа.
Шофьор на камион ги приютил: „Ще му бъда благодарна цял живот“
След поредния сблъсък Анета и близките ѝ трябвало да намерят място, където да се предпазят от опасността.
Тогава на помощ се притекъл шофьорът на камион, натоварен с тухли – същия, в който се ударил автомобилът зад тях.
Мъжът поканил майката, детето ѝ и младата жена от катастрофиралата кола да се качат в кабината му, за да се стоплят и да останат на безопасно място.
Съпругът на Анета, Йордан, останал отвън.
„Ще бъда благодарна на шофьора цял живот“, казва развълнуваната жена.
Тя не забравя и останалите хора, които рискували собствената си безопасност, за да предупреждават приближаващите автомобили.
Някои размахвали фенери и ръце, други тичали по магистралата и викали на шофьорите да спрат.
По думите ѝ част от тях дори плачели, докато се опитвали да предотвратят нови удари.
Катастрофата се разраствала в рамките на минути
Според разказа на Анета семейството пристигнало приблизително пет минути след първоначалния сблъсък.
Когато стигнали до мястото, на магистралата вече имало множество спрели камиони.
Жената смята, че най-тежките събития са се развили в рамките на около десет минути, макар това да е нейна лична преценка за времето.
След удара на автомобила, който се движел зад тях, тя не станала свидетел на нови сблъсъци.
Семейството останало на мястото близо час, преди движението да бъде организирано така, че да могат да се върнат обратно.
Анета подчертава, че институциите са реагирали бързо, и благодари на всички, които са оказвали помощ.
„Благодарна съм на Бог, че аз и детето ми сме живи“
Въпреки че семейството ѝ се разминало без фатални последици, преживяното продължава да тежи на младата майка.
Тя е благодарна на непознатите хора, които в критичния момент са се опитвали да спасят други човешки животи.
„Днес съм тук и мога да разкажа тази история. Благодарна съм на Бог, че аз и детето ми сме живи. Същевременно сърцето ми е със семействата на загиналите и пострадалите“, казва Анета Йорданова.
Трагедията на АМ „Тракия“ от 10 ноември 2026 г. отне човешки животи и остави десетки пострадали.
Разказът на младата майка е поредното свидетелство за опасността от внезапната, изключително гъста мъгла и за огромното значение на бързата реакция в критични ситуации.
Случаят повдига и важен въпрос за безопасността на най-малките пътници: правилното поставяне и закрепване на детското столче и предпазните колани е жизненоважно, особено при рязко спиране или катастрофа.
