Работя като учителка в детска градина от 15 години. И вече видях много с моя опит. И виждах как самите деца идват в детската градина и как се нахвърлят върху храната, като невиждали.
Но това не се случваше много често.
Последният случай преобърна всичко вътре в мен!
Преди шест месеца в групата се появи ново момиче, много хубаво, с косичка на масури и срамежлив поглед. То допускаше малко хора до себе си, сякаш се страхува от нещо. Успях да намеря подход към него и станахме добри приятели! За нея бях само Аня.
Родителите на детето за жалост не обграждаха момиченцето с грижа и любов.
Няколко пъти просто забравяха момичето в градината, болеше ме да го гледам как седи само в съблекалнята на детската градина, в малко изтърканото си сако и шапка с камбанки ... Сълзите се надигаха в очите ми и го заведох у дома. Родителите не го и потърсиха, сетиха се едва след седмица. Опитвах се да им се обадя, но телефоните им не отговаряха.
Опитах се да говоря с тях, но всичко беше безполезно. Те директно ми казаха в очите, че момиченцето им е омръзнало и само им пречи да си гледат живота. Беше отвратително да чуя това.
Сега събирам документи, искам сам да взема момичето, нямам деца, за съжаление също разбирам, че имам малко шансове, но няма да се откажа. Много се страхувам за това дете! ....
Таня Д.
