21 Март 2016
20075
Източник: Блиц
Не очакваме катастрофално земетресение на територията на страната ни в следващите няколко стотин години, каза ръководителят на Департамент „Сеизмология” в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН проф. Емил Ботев, цитиран от БЛИЦ.„За тези много силни катастрофални земетресения, с магнитут 7 или над 7 по скалата на Рихтер, при които задължително би имало жертви, ние вече „сме си изстреляли патроните” в началото на миналия век.
Повтаряемостта е няколко стотин години минимум, да не кажем хиляди.
В скоро време нямаме основание са считаме, че ще стане катастрофално земетресение. Може да стане малко по-силно от порядъка на умерено силните с магнитут 5”, заяви проф. Ботев.
Той припомни, че последното такова беше преди близо четири години в Перник и тогава нямаше жертви и наистина сериозни разрушения. „Не всички такива умерено силни земетресения се проявяват в класически катастрофални земетръсни зони. Перник е точно такава зона, но се намира не далече до по-злощастната софийска сеизмична зона, така че те са взаимнозависими. Нямаме исторически данни през последните 200 година за силни земетресения, а и нямаме такива движения на повърхността”, отбеляза проф. Ботев.
„Примерно в Чили плочите се движат със 110 мм годишно. При нас само в Югозападна България около Кресна, където става тази серия от земетресения от последните дни, движенията са 3-4 мм, а иначе за нашата страна са характерни 1-2 мм максимум. В южна Гърция са 35 мм, тук-там 40 мм, а при нас са 1-2. Така че натрупването на по-силно напрежение изисква много повече време”, допълни той.
Проф. Ботев коментира, че при нас често стават повърхностни умерени земетресения, от които приемаме, че нашата земна кора на повърхността е доста раздробена и не може да понесе в момента бързо натрупване на напрежение. „За да се случи земетресението в Перник напрежението се е натрупвало хиляди години. Но ние не можем никак лесно да прогнозираме такива земетресения, които са извън рамките на по-известните катастрофални огнищни зони”, посочи още проф. Ботев.
Той припомни, че последното такова беше преди близо четири години в Перник и тогава нямаше жертви и наистина сериозни разрушения. „Не всички такива умерено силни земетресения се проявяват в класически катастрофални земетръсни зони. Перник е точно такава зона, но се намира не далече до по-злощастната софийска сеизмична зона, така че те са взаимнозависими. Нямаме исторически данни през последните 200 година за силни земетресения, а и нямаме такива движения на повърхността”, отбеляза проф. Ботев.
„Примерно в Чили плочите се движат със 110 мм годишно. При нас само в Югозападна България около Кресна, където става тази серия от земетресения от последните дни, движенията са 3-4 мм, а иначе за нашата страна са характерни 1-2 мм максимум. В южна Гърция са 35 мм, тук-там 40 мм, а при нас са 1-2. Така че натрупването на по-силно напрежение изисква много повече време”, допълни той.
Проф. Ботев коментира, че при нас често стават повърхностни умерени земетресения, от които приемаме, че нашата земна кора на повърхността е доста раздробена и не може да понесе в момента бързо натрупване на напрежение. „За да се случи земетресението в Перник напрежението се е натрупвало хиляди години. Но ние не можем никак лесно да прогнозираме такива земетресения, които са извън рамките на по-известните катастрофални огнищни зони”, посочи още проф. Ботев.
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
