България се сбогува с проф. Александър Джеров – един от създателите на Конституцията от 1991 година, уважаван юрист, преподавател и политик.
Зад образа на авторитетния конституционалист стоял изключително скромен, добронамерен и възпитан човек, който уважавал всички, независимо от тяхното положение в обществото.
Мирослав Джеров признава, че му е трудно да говори за баща си толкова скоро след загубата. Двамата били свързани не само като семейство, но и професионално – работили заедно в адвокатската кантора в продължение на 25 години.
„Бъди добър и честен човек“ – най-ценният урок на Александър Джеров
Един от най-силните спомени на Мирослав Джеров е свързан с житейските принципи, които баща му отстоявал през целия си живот.
Професорът произхождал от семейство с дълбоки юридически традиции. Неговият дядо по майчина линия Ангел Карагьозов два пъти е заемал поста министър на правосъдието и два пъти е бил председател на Върховния касационен съд.
Баща му Асен Джеров също бил уважаван юрист.
Но според Мирослав най-голямото наследство на проф. Джеров не се изчерпва с професионалните постижения.
Той възпитавал сина си да бъде честен, почтен и да не позволява на успехите да го променят.
„Бъди добър и честен човек! Винаги върви по правия път“, бил един от най-важните му съвети.
Професорът настоявал човек да уважава околните и никога да не проявява надменност, независимо от общественото си положение.
Голямото разочарование на проф. Джеров: България не стана такава, каквато я мечтаехме
Като участник в създаването на съвременната българска Конституция Александър Джеров бил сред хората, които посрещнали демократичните промени след 1989 година с големи надежди.
Той участвал в защитата на основния закон пред Венецианската комисия и представял българския конституционен модел пред европейски институции.
В последните години от живота си обаче все по-трудно приемал посоката, в която се развива страната.
Според сина му професорът продължавал да следи политическите събития и да обсъжда случващото се в България почти до края.
Най-болезнено за него било усещането, че надеждите за по-справедливо общество не са се осъществили.
Мирослав Джеров си спомня ентусиазма от първите демократични митинги и огромните очаквания, с които хората посрещнали промените.
Години по-късно баща му изпитвал разочарование от липсата на достатъчно развитие, справедливост и обществено единство.
Той вярвал, че България притежава огромен потенциал, но че страната не е успяла да го използва по начина, по който мнозина са се надявали.
„В България има закони, но те трябва да се прилагат“
Една от темите, които най-силно вълнували проф. Джеров, била справедливостта.
Според разказа на сина му известният юрист не приемал твърденията, че България няма закони.
За него проблемът бил друг – прилагането им и равенството на гражданите пред тях.
Професорът често давал прост пример с нарушаването на правилата за движение.
Ако двама души преминат на червен светофар, нарушението трябва да се оценява по един и същи начин, независимо от това кои са те или какъв автомобил управляват.
Той бил убеден, че законността няма смисъл без еднакви правила за всички.
Именно неспазването на този принцип според думите на Мирослав Джеров предизвиквало едно от най-големите разочарования на баща му.
Какво мислел за днешните политици и скандалите в парламента?
Александър Джеров бил особено критичен към агресивния тон и поведението в Народното събрание.
Синът му разказва, че професорът не приемал липсата на уважение между народните представители, личните нападки и физическите сблъсъци.
Според него политиката изисквала не само изборна подкрепа, но и подготовка, култура, образование и морал.
Мирослав Джеров подчертава, че баща му принадлежал към поколение, за което парламентарният дебат трябвало да се води с аргументи и взаимно уважение.
Той си спомня личности като Стефан Савов и Гиньо Ганев, които според него умеели да успокояват напрежението дори в най-острите политически спорове.
Особено тревожна за семейството била и промяната в обществения език.
Мирослав Джеров разказва, че с баща му често обсъждали неправилната употреба на българския език и липсата на уважение в публичното общуване.
За професора доброто възпитание се изразявало и в способността човек да признае грешката си, да се извини и да изслуша другия.
„Съединението прави силата“ – послание, което според него сме забравили
Една от най-важните идеи, които проф. Джеров защитавал, била необходимостта българите да преодолеят постоянното противопоставяне.
Според разказа на неговия син той вярвал, че промяната не може да бъде постигната с усилията на отделни личности.
Необходимо било общо желание за развитие, повече доверие и готовност за съвместни действия.
Двамата често разговаряли за надписа върху сградата на Народното събрание – „Съединението прави силата“.
За тях тези думи не бивало да остават само лозунг, повтарян по време на политически събития.
Мирослав Джеров изразява съжаление, че според него обществото все по-често се разделя от лични конфликти, агресия и липса на взаимно уважение.
В интервюто той обръща внимание и на случаите, в които хората предпочитат да снимат чуждото страдание, вместо да окажат помощ.
Според него именно загубата на човечност е един от най-тревожните проблеми на съвременното общество.
До последно вярвал, че България ще се оправи
Може би най-трогателният момент от разказа на Мирослав Джеров е свързан с отношенията между родителите му.
Въпреки обществените и политическите си разочарования професорът запазил своя оптимизъм.
Той често уверявал съпругата си Лили, че България един ден ще започне да се развива по-добре и хората ще живеят по-достойно.
Когато тя го питала кога най-после ще се случи това, той неизменно отговарял с надежда.
„Ще видиш! Ще се оправим! Не може да не се оправим!“
Тази увереност останала част от характера му до края.
Мирослав си спомня и как баща му разговарял с най-различни хора, когато двамата се прибирали от кантората.
Понякога синът му се опитвал да го предпази от прекалено много разговори и да го отведе по-бързо у дома, но професорът винаги намирал време да изслуша всеки, който го спирал.
Общувал еднакво естествено с колеги, случайни минувачи и хората, които почиствали улицата им.
За Мирослав Джеров именно това отношение най-добре описва човека зад известното име.
Проф. Александър Джеров остави след себе си повече от юридическо наследство
Проф. Александър Джеров почина на 25 октомври 2026 година на 97-годишна възраст.
Той беше сред авторите на Конституцията от 1991 година, народен представител във Великото народно събрание и в няколко следващи парламента, заместник-председател на 38-ото Народно събрание и дългогодишен университетски преподавател.
Сред професионалните му постижения е и приносът към развитието на юридическото образование в Нов български университет.
Но в спомените на сина му най-значимото остава друго – добротата, почтеността и способността да запази надеждата дори когато действителността му дава поводи за разочарование.
Александър Джеров не успя да види България такава, каквато я е мечтал. Но до края не престана да вярва, че страната ни може да стане по-справедливо и по-добро място за живот.
