През 1934 г., в разгара на Голямата депресия, в Канада се случва едно истинско чудо. Събитие, което вдъхва наслада и оптимизъм на измъчените от икономическите нещастия хора.
Въпреки, че раждането се случва два месеца преждевременно, те оцеляват и стават известни на света като „ петзначките Дион “. Техните имена са Анет, Сесил, Мари, Ивон и Емили.
В началото събитието действително е радостно и щастливо, но твърде скоро тяхната чудата поява на бял свят се превръща в тяхно проклятие за цял живот. Мълвата за тях се разнася бързо и хиляди хора искат да се докоснат до тях. Мнозина пътуват отдалече, за да ги видят на живо. А върхът на абсурда се случва когато в резултат на натиска и безпаричието, баща им подписва договор, с който се съгласява те да бъдат показвани на Чикагското изложение!
Не закъснява и намесата на властите – те отнемат децата от родителите им уж заради това, че не могат да се грижат за тях! А всъщност правителството разбира, че може добре да печели от петте момиченца, защото вече са се превърнали в туристическа атракция. Настаняват ги в къща с големи прозорци, където хората могат да ги гледат. За тях се грижат медицински сестри.
За по-малко от десет години близо три милиона души се стичат, за да ги видят! Връщат ги при родителите им чак когато са на девет години, а когато стават на 18, те самите се отказват от семейството си. Две от сестрите умират рано, а по-късно умира и още една.
