„На дете на 7 или 10 години няма да дадем марихуана, но без много да се замисляме му даваме телефон и позволяваме часове наред да стои в социалните мрежи.“
Това послание на проф. д-р Драган Иванов привлече вниманието към един от най-спорните въпроси за съвременното родителство – колко време децата прекарват пред екраните и какво губят заради това.
Специалистът по вътрешни болести обръща внимание не толкова на самия телефон, колкото на прекомерната употреба на електронни устройства и социални мрежи.
Важно е обаче сравнението с марихуаната да се приема като негова оценка и предупреждение, а не като медицинско доказателство, че телефоните или социалните мрежи са „токсични“ колкото наркотик.
Проблемът не е само в телефона
Ако едно дете прекарва по няколко часа дневно пред екрана, въпросът не е единствено колко време е гледало телефона.
По-важното е какво е останало на заден план.
По-малко сън, движение, игра, разговори с родителите, четене и срещи с връстници могат постепенно да се превърнат в част от проблема.
Има значение и какво прави детето онлайн. Половин час за училище, разговор с баба по видеовръзка и безкрайно скролване в социалните мрежи не са едно и също.
Телефонът не трябва да бъде центърът на деня
Днес е почти невъзможно технологиите напълно да бъдат изключени от живота на децата. Те са част от обучението, комуникацията и свободното време.
Затова целта не е непременно пълна забрана на екраните, а поставянето на ясни граници.
Сред практичните решения са:
зони без телефони по време на хранене;
ограничаване на екраните преди сън;
изключване на ненужните известия;
повече време за игра и движение;
четене и занимания извън интернет;
повече семейно общуване.
Родителите също трябва да погледнат към себе си
Децата често копират поведението на възрастните.
Ако родителят постоянно проверява телефона си по време на вечеря, отговаря на съобщения, докато детето му говори, или прекарва всяка свободна минута в социалните мрежи, трудно може да очаква от детето да има напълно различно отношение към екраните.
Може би най-важният въпрос не е само:
„Детето ми прекарва ли прекалено много време на телефона?“
А:
„Колко време прекарваме всички ние пред екраните?“
Технологиите сами по себе си не са враг. Те могат да бъдат полезни за учене, творчество, общуване и забавление. Проблемът започва, когато екранът заеме мястото на съня, движението, играта, разговорите и реалните човешки отношения.
И точно там е границата, за която проф. Иванов призовава родителите да се замислят.
