В тибетската традиция има поговорка, че тялото е съдът, а храната и мислите са огънят, който го затопля. Именно тази философия стои зад това, което мнозина символично наричат „ супата на безсмъртието “ – просто, но дълбоко смислено ястие, което е част от ежедневието на тибетските столетници от векове.
Тази „супа“ не е точна рецепта, а начин на живот и хранене.
Тибетските старейшини вярват, че топлата храна поддържа огъня на живота жив . Затова супата винаги се яде топла, бавно и с благодарност. Често се добавя малко масло или мляко от як, което укрепва тялото в суровите планински условия. Използваните билки имат успокояващ ефект и подпомагат храносмилането, което според тибетската медицина е ключът към дългия живот.
Но храната е само половината от тайната.
Другата половина са мислите и отношението към живота . Тибетските столетници рядко се хранят с гняв, тъга или бързане. Преди хранене те мълчат за няколко минути, благодарят и се хранят без нервност. Те вярват, че негативните мисли „охлаждат“ вътрешността на тялото, докато добротата, спокойствието и прошката го поддържат топли.
Те не говорят за безсмъртие в буквалния смисъл, а за живот без тежести – без излишни желания, без преяждане и без постоянен стрес. Супата е символ на този баланс: семпла, топла и приготвена с грижа.
В свят, където всичко е бързо и прекомерно, тибетската „супа на безсмъртието“ ни напомня, че може би тайната на дълголетието не се крие в чудотворните съставки, а в умереността, топлината и чистите мисли
