Със смъртта на Доли Партън приключва цяла епоха в историята на музиката и шоубизнеса. Легендарната кънтри певица, автор и изпълнител остави след себе си стотици песни, десетки години на сцената и музика, която продължава да живее дълго след появата си.
Сред най-известните ѝ композиции безспорно е „I Will Always Love You“ – песента, която милиони хора по света свързват най-вече с гласа на Уитни Хюстън.
Но малцина си дават сметка, че зад тази песен стои история, която можеше да бъде съвсем различна.
Защото много преди Уитни Хюстън да превърне баладата в световен феномен, самият Елвис Пресли е искал да я запише.
И Доли Партън наистина мечтаела това да се случи.
Само че един разговор за авторските права променил всичко.
Песента, която Доли написала като сбогуване
„I Will Always Love You“ е написана от Доли Партън в началото на 70-те години.
Песента има специално място в живота ѝ, защото е свързана с раздялата ѝ с дългогодишния ѝ професионален партньор Портър Уагънър.
Когато Доли решила да поеме по самостоятелен път, тя написала песента като своеобразен емоционален финал на техния общ период.
Това не е типична песен за раздяла, изпълнена с гняв и обвинения.
Напротив – в нея има благодарност, обич и приемане на факта, че понякога двама души трябва да продължат по различни пътища.
Доли записва песента за първи път през 1973 г., а тя е издадена през 1974 г.
По-късно именно тази композиция ще се превърне в една от най-разпознаваемите песни в света.
Но пътят ѝ към този успех можеше да мине през друга легенда.
Елвис Пресли искал да я запише
Когато Доли разбрала, че Елвис Пресли харесва песента и иска да я включи в свой албум, тя била във възторг.
За нея това било огромно признание.
Елвис вече бил една от най-големите звезди на планетата, а възможността да изпълни нейна песен била сбъдната мечта за младата авторка.
Доли по-късно разказвала, че била толкова щастлива, че започнала да споделя новината с всички.
Но тогава се намесил човекът, който управлявал кариерата на Елвис – неговият легендарен мениджър полковник Том Паркър.
И той поставил условие.
Искали половината от авторските права
Паркър настоявал Елвис да получи част от правата върху песента.
За Доли това било неприемливо.
Тя вече знаела, че песента е не просто поредният ѝ хит.
Партън разказвала, че тогава си дала сметка колко важно е да запази собствеността върху творчеството си.
Вместо да се откаже от половината права, тя избрала да запази песента изцяло.
Решението било болезнено.
Защото от едната страна стояла възможността Елвис Пресли да запише нейна песен, а от другата – собственото ѝ бъдеще и правата върху музиката ѝ.
Доли избрала второто.
„Плаках цяла нощ“
Решението никак не било лесно.
Доли по-късно признава, че е била съсипана от факта, че няма да чуе Елвис да изпее песента.
Тя наистина искала това да се случи.
Но вътрешният ѝ глас ѝ казал да не отстъпва.
В крайна сметка тя запазила авторските права.
И въпреки че професионално това се оказало едно от най-разумните решения в живота ѝ, емоционално било много трудно.
Доли разказвала, че плакала цяла нощ, след като разбрала, че Елвис няма да запише песента.
Тя била разкъсвана между огромното желание да чуе своята композиция в изпълнение на краля на рокендрола и усещането, че не трябва да се отказва от правата върху собственото си произведение.
„Това са моите песни“
По-късно Доли обяснявала, че за нея авторските права били много повече от пари.
Тя гледала на песните си като на нещо, което ще остане след нея и което може да помогне на семейството ѝ.
Тя искала приходите от творчеството ѝ един ден да бъдат в полза на близките ѝ – братята, сестрите и техните деца.
Именно затова отказала да даде половината права.
Решението, което в онзи момент вероятно изглеждало като огромна пропусната възможност, впоследствие се превърнало в едно от най-важните финансови решения в кариерата ѝ.
Елвис все пак останал почитател на песента
Макар никога да не я записал официално, Елвис Пресли продължил да харесва песента.
Доли по-късно разказвала и за особено емоционален момент, свързан с него.
Според нея Присила Пресли ѝ споделила, че Елвис е пял именно „I Will Always Love You“ по време на раздялата им.
Новината дълбоко разтърсила Доли.
Песента, която самата тя написала като емоционално сбогуване, се оказала част и от историята на една от най-известните любовни двойки в музиката.
А след това дошла Уитни Хюстън
Историята обаче имала още едно, далеч по-голямо продължение.
Години след първоначалния запис на Доли Партън , песента попаднала в ръцете на Уитни Хюстън.
Тя я записала за филма „Бодигард“, в който играела заедно с Кевин Костнър .
Този път Доли не поставяла условия, които да попречат на записа.
А когато чула изпълнението на Уитни за първи път, реакцията ѝ била незабравима.
„Боже, какъв глас!“
Доли разказвала, че била в автомобила си и пътувала от Нешвил към Брентууд в Лос Анджелис.
По радиото започнала да звучи познатата песен.
В началото тя просто слушала.
Но когато чула гласа на Уитни и стигнала до финалните моменти на изпълнението, била напълно поразена.
По думите ѝ било все едно, че сърцето ѝ спира.
Наложило се дори да отбие автомобила от пътя.
Доли разбирала, че песента вече е достигнала съвсем друго ниво.
И не се опитала да омаловажи успеха на Уитни.
Напротив.
Тя многократно казвала, че никой не би могъл да изпълни песента по-добре от нея.
Песента получава нов живот
След появата си във „Бодигард“ „I Will Always Love You“ се превръща в глобален феномен.
За милиони слушатели именно версията на Уитни Хюстън става окончателната версия на песента.
Много хора дори не знаели, че композицията е написана и изпълнена първоначално от Доли Партън.
Но успехът на филма и невероятното изпълнение на Уитни връщат песента на върха на световните класации.
Тя се превръща в един от най-разпознаваемите женски сингли в историята на музиката.
Доли и Уитни – уважение между две легенди
Между двете певици постепенно се създава особена връзка на взаимно уважение.
Доли никога не приемала успеха на Уитни като заплаха за собственото си наследство.
Напротив – тя била благодарна, че младата певица е дала нов живот на композицията ѝ.
През 1993 г. двете се срещат и на церемонията по връчването на наградите „Грами“.
Там Доли връчва на Уитни наградата за песен на годината.
Това се превръща в един от символичните моменти в историята на песента – авторката на оригинала отдава признание на жената, превърнала композицията ѝ в световен химн.
Доли написала два от най-големите си хитове в един ден
Има още един любопитен факт около песента.
Доли Партън е разказвала, че „I Will Always Love You“ и „Jolene“ са написани в един и същи ден.
Две композиции, които по-късно ще се превърнат в абсолютни класики.
Това е още едно доказателство за невероятната творческа форма, в която се намирала Доли през този период.
Едната песен е посветена на болезнената раздяла, а другата – на страха да не бъде отнет любимият човек.
И двете обаче се превръщат в песни, които поколения слушатели продължават да познават.
Решението, което можеше да изглежда като грешка
Историята с Елвис остава една от най-интересните „какво би станало, ако…“ ситуации в музиката.
Как ли би звучала „I Will Always Love You“, ако Елвис Пресли я беше записал?
Никой няма да разбере.
Но едно е сигурно – Доли Партън отказала да се раздели с авторските си права и запазила пълен контрол върху песента.
А години по-късно Уитни Хюстън превърнала композицията в един от най-великите хитове на всички времена.
Така решението, което някога я накарало да плаче цяла нощ, в крайна сметка се оказало едно от най-важните в живота ѝ.
Доли не получила версия на Елвис .
Получила нещо друго – запазила песента си, запазила правата върху нея и позволила на друга легенда да я превърне в музикална история.
