Д-р Светлана Станишич, професор по предметите „Хранене“ и „Основи на физическата химия“, посочи колко е важно доброто усвояване на желязото за функционирането на целия организъм, но също така се позова на факта, че при някои хора то не се задържа в организма в достатъчни количества и се посвети специално на този здравословен проблем.
Защо желязото не се задържа в тялото ни?
Темата е важна преди всичко за децата и жените в репродуктивен период, но дори мъжете не са имунизирани срещу липса или спад в нивата на желязо.
- Анемията може да бъде следствие от хронични заболявания, генетични нарушения, автоимунни механизми, хемолиза, увреждане на костния мозък, остра кръвозагуба или токсични причини. Сидеропеничната анемия е състояние, при което дефицитът на желязо води до намален синтез на хемоглобин и нарушения на еритропоезата. За разлика от това, мегалобластните анемии възникват поради дефицит на витамин B12 и/или фолиева киселина, докато хемолитичните и апластичните анемии възникват независимо от състоянието на хранителните вещества и изискват различна диагностична и терапевтична рамка - каза д-р Станишич пред eClinka.
Снимка: Курир ТВ
Дефицитът на желязо не е единствената причина за анемия.
- Първият е недостатъчен прием на желязо
- Друг механизъм е намалената абсорбция.
- Третият механизъм са увеличените нужди или загуби
Червена тревога
Проф. д-р Станишич посочва, че хроничната загуба на кръв от стомашно-чревния тракт, включително окултното кървене, изисква специално внимание, защото може да остане неразпозната дълго време, а въпреки това систематично изчерпва резервите на организма.
Какво е феритин и защо е толкова важен?
При оценката на железния статус, най-информативният лабораторен параметър е не само стойността на серумното желязо или изолирания хемоглобин, но и феритинът.
Снимка: Shutterstock
- Феритинът е вътреклетъчен протеин и основна форма на съхранение на желязо, а серумната му концентрация до известна степен отразява общите резерви в тялото. Следователно, феритинът дава представа за запасите от желязо и е ключов маркер при диагностицирането на желязодефицитна анемия. Интерпретацията обаче трябва да бъде предпазлива при състояния на възпаление, когато феритинът може да действа като протеин на острата фаза, така че стойностите могат да изглеждат „по-добри“, отколкото резервите са в действителност - обяснява експертът пред eKlinika.
От какво зависи усвояването на желязо?
Професорът по физикохимия подчертава, че бионаличността на желязото от храната зависи от неговата химична форма.
- Хемовото желязо, присъстващо в месото и рибата, се абсорбира средно по-ефективно от нехемовото желязо, което доминира в растителните източници, но се среща и в яйцата, зърнените храни, зеленчуците и плодовете. Абсорбцията е адаптивна, така че когато резервите са ниски, тялото увеличава фракцията на абсорбираното желязо. Следователно, при хора с дефицит, 20-30 процента от поетото желязо може да се абсорбира, докато при хора с нормални резерви обикновено се резорбират 5-10 процента. Този вид „пестеливо“ усвояване има смисъл и от еволюционна гледна точка. Желязото е важно не само за гостоприемника, но и за патогените, тъй като много бактерии го използват за растеж. Следователно, по време на еволюцията е разработена система за строга регулация на метаболизма на желязото, която при определени обстоятелства защитава организма, като ограничава наличието на желязо, но може да има цена под формата на по-голяма податливост към дефицит и анемия.
