В българската народна традиция определени дни от годината се приемат като знак за предстоящото време. Сред най-важните са Горещниците – трите последователни дни на 15, 16 и 17 юли, свързани с огъня, здравето, любовните обреди и предсказанията за зимните месеци.
Според старите вярвания времето през всеки от трите Горещника показва какви ще бъдат януари, февруари и март през следващата година.
Кога са Горещниците
В традиционния календар Горещниците се отбелязват в три поредни дни:
- 15 юли – в чест на светите мъченици Кирик и Юлита;
- 16 юли – денят на света мъченица Юлия;
- 17 юли – празникът на света великомъченица Марина, наричана още Марина Огнена.
Тези дни се смятали за най-горещите през годината. Хората вярвали, че всяка неразумна работа с огън може да предизвика пожар, градушка или друго бедствие.
Как се гадае каква ще бъде зимата
Според народните наблюдения всеки от Горещниците отговаря на определен зимен или ранен пролетен месец:
- времето на 15 юли показва какъв ще бъде януари;
- времето на 16 юли предсказва февруари;
- времето на 17 юли вещае какъв ще бъде март.
Ако денят е горещ, сух и спокоен, се вярвало, че съответният месец ще бъде мек, без тежки виелици и продължителни студове.
Ако обаче времето е хладно, ветровито или дъждовно, хората очаквали суров месец със сняг, виелици и ниски температури.
Това предсказание било особено важно за земеделците и животновъдите, които трябвало отрано да подготвят дърва, фураж и храна за зимата.
Първият Горещник – огънят се угасява
На 15 юли, първия от трите Горещници, в някои райони се угасявал огънят във всички домашни огнища.
Този обичай символизирал приключването на стария цикъл и пречистването на дома. Вярвало се, че старият огън е натрупал болести, нещастия и лоша енергия и затова трябва да бъде премахнат.
През деня не се извършвала тежка работа, особено такава, свързана с огън, ковачество, печене и обработване на метал.
Вторият Горещник – никой не пали огън
На 16 юли се спазвала пълна забрана за палене на огън. Домакините приготвяли храната предварително или консумирали студени ястия.
В народните представи нарушаването на забраната можело да предизвика пожар в дома или по нивите. Затова денят преминавал в почивка, предпазливост и почит към могъщата сила на огъня.
Не се работело по полето, не се жънело и не се вършеело. Избягвало се и прането, шиенето и месенето на хляб.
На Марина Огнена се ражда „живият огън“
Третият Горещник – 17 юли, е посветен на света Марина, наричана в народната традиция Марина Огнена.
Тогава огънят се подновявал чрез специален обред. В центъра на селото мъже запалвали т.нар. жив или нов огън чрез триене на сухи дървета.
От новия пламък всяко семейство взимало жарава и я отнасяло в дома си. Огънят трябвало да се поддържа през цялата година – до следващите Горещници, когато обредът се повтарял.
На живия огън се приписвала пречистваща и предпазваща сила. Вярвало се, че той защитава дома от болести, пожари, гръмотевици и зли сили.
Празник на занаятчиите, които работят с огън
Във Велешко и в други райони на този ден празнували хората, чиито професии били свързани с огъня.
Сред тях били ковачи, хлебари, грънчари, калайджии и други майстори, които ежедневно работели с високи температури.
Те почитали света Марина като своя закрилница и избягвали да работят, за да не предизвикат нейната сила и да не допуснат произшествие.
Лековитите извори придобиват особена сила
По време на Горещниците хората посещавали минерални и лековити извори. Вярвало се, че водата през тези дни има най-голяма целебна мощ.
Болните се къпели или измивали засегнатите части на тялото, а други отнасяли вода у дома, за да я използват през годината.
Особено силна се смятала водата, взета преди изгрев слънце и при пълно мълчание. Тя се пазела за лечение, защита от уроки и различни обредни действия.
От Горещниците започвали моминските седенки
В някои селища около Стара планина с Горещниците започвал периодът на седенките. Първата моминска седянка се откривала със специално обредно „заклаждане“.
Събирали се неомъжени момичета, които носели хурките си, предели и изпълнявали любовни наричания. Целта била да привлекат вниманието на ергените и да ускорят предстоящата женитба.
Докато започвали да предат, едната мома питала:
„Какво предеш?“
Другата отговаряла:
„Запридам ергените от горната махала до долната.“
Тези думи се възприемали като любовно заклинание, с което момите символично привързвали младежите към себе си.
Мокрият конец карал момците да „съхнат“ от любов
Сред любопитните обичаи било поставянето на мокър конец в комина. Вярвало се, че докато той изсъхва, момците ще „съхнат“ от любов по девойките.
Водата, използвана при любовните ритуали, също имала важно значение. От нея давали на избрания момък да пие, за да се влюби в девойката.
Тези действия били част от богатата система на моминските гадания и любовни магии, характерни за традиционното българско общество.
Какво не се прави през Горещниците
Старите хора спазвали редица забрани, защото вярвали, че дните са опасни и огънят може лесно да излезе извън контрол.
Не се:
- палели домашните огнища;
- работело с метал и огън;
- жънело и вършеело;
- печал хляб;
- извършвала тежка полска работа;
- стояло продължително под силното слънце.
Нарушаването на забраните се свързвало с опасност от пожари, болести, гръмотевици и загуба на реколтата.
Горещниците съчетават древни вярвания и християнска традиция
Обичаите около 15, 16 и 17 юли съчетават християнската почит към светците с много по-древен култ към огъня и слънцето.
От една страна, хората отбелязвали църковните празници. От друга – извършвали обреди за пречистване, здраве, любов, защита на дома и предсказване на времето.
Затова Горещниците остават едни от най-интересните дни в българския народен календар. Те напомнят колко внимателно предците ни са наблюдавали природата и как са превръщали нейните знаци в ориентир за идващите сезони.
