Православната църква отбелязва на 23 ноември празника на Свети благоверен княз Александър Невски – един от най-почитаните воини на православната вяра и небесен покровител на най-големия храм-паметник на Балканите. Денят е свързан както с историческата личност на княза, така и с дълбока духовна традиция, която през вековете е оставила трайна следа в православния свят.
На този ден имен ден празнуват всички, носещи имената Александър, Александра, Алекси, Алеко, Цанко, Цанка, Алексия, Александрина, Сандо, Сашо и техните производни.
Името Александър произхожда от старогръцки и означава „защитник на мъжете“ или „воин на вярата“.
Иконата на Александър Невски покровителства справедливостта.
Житието на светеца започва през 1220 година, когато той се ражда в Новгородската област, в период на тежко татарско владичество. Княз Александър израства като защитник на руските земи и става известен с блестящите си победи над шведските войски. Именно след сражението при река Нева, когато отблъсква нападението на шведския крал, получава прозвището Невски. Победата го превръща в символ на доблест и вяра, а молитвата и духовната отдаденост са неразделна част от неговото управление.
По-късно татарският хан го утвърждава за велик княз на Владимир, а след това и на Киев и Новгород. Александър се превръща в единствената фигура, която успява да съхрани православната вяра и да защити народа си от натиска на нашествениците. Управлява десет години, през които извършва редица дела в полза на Църквата и християнството. В края на живота си приема монашество – жест на смирение, който допълва неговия образ на войн и молитвеник. Според преданието умира на 98-годишна възраст.
Паметта на светеца е свързана и с историята на Софийския храм-паметник „Св. Александър Невски“, чието име носи духовната връзка между българския народ и покровителя на руския император Александър II. Катедралата, въздигната в чест на Освобождението, е една от най-внушителните православни църкви в Европа и на 23 ноември отбелязва своя храмов празник.
Периодът съвпада с Рождественския пост, което означава, че традиционно се въздържа от животински продукти. В народните вярвания денят е свързан и с различни забрани – не се препоръчва да се носят неудобни обувки, за да не се предизвикват неприятности, както и да се говори шумно, защото това „разгонва щастието“. Момите пък извършвали гадание за жених, като поставяли клонка от череша във вода; ако тя цъфнела до Коледа, това било знак за предстояща сватба.
