Една от най-честите грешки при есенната резитба на лозите е да се оставят прекалено много пръчки с надеждата за по-богата реколта. Резултатът обаче често е точно обратният – през пролетта лозата се покрива с гъсти листа, гроздовете остават дребни, а зърната узряват по-бавно.
За да плододава добре, лозата се нуждае от достатъчно светлина, въздух и правилно разпределение на хранителните вещества. Затова не е важно колко пръчки ще оставите, а кои ще изберете.
Опитните лозари знаят, че добре узрелите едногодишни пръчки са основата на бъдещата реколта. Слабите, болните и неправилно разположените леторасти обаче могат да създадат повече проблеми, отколкото ползи.
Снимка: pixabay
Кога е най-подходящото време за есенна резитба на лозите?
Есенната резитба се прави след окапването на листата, когато лозата вече е навлязла в състояние на покой.
Не бива да се бърза, докато растението все още е зелено и продължава да натрупва хранителни запаси.
Важно е също пръчките да са добре узрели и вдървесинени. Обикновено това се познава по кафеникавия им цвят и твърдата структура.
В райони със сравнително мека зима есенната резитба може да се извърши след листопада. В по-студените части на България обаче основната резитба е по-разумно да се остави за края на зимата или началото на пролетта, след преминаването на най-силните студове.
Снимка: pixabay
Така се ограничава рискът от измръзване на оставените плодни пръчки и пъпки.
При есенното подрязване може да се направи предварително почистване, като окончателното оформяне се извърши по-късно.
Кои пръчки трябва да премахнете?
При огледа на лозата започнете от частите, които са повредени или пречат на правилното ѝ развитие.
1. Сухи, счупени и болни пръчки
Те се отстраняват първи. Пръчките с видими признаци на заболявания, изсъхване или механични повреди не са подходящи за бъдещото плододаване.
Не оставяйте заразените растителни остатъци под лозата, тъй като могат да бъдат източник на болести през следващия сезон.
Снимка: pixabay
2. Тънки и слабо развити леторасти
Много тънките пръчки обикновено имат по-малко хранителни запаси и често не са достатъчно устойчиви на зимните условия.
За плододаване се предпочитат добре развити, здрави и узрели едногодишни пръчки.
3. Зелени и неузрели върхове
Ако краищата на леторастите са останали меки и зелени, те са по-чувствителни към измръзване.
Тези части не са подходящи за запазване при оформянето на плодните звена.
4. Преплетени и сгъстяващи лозата пръчки
Премахвайте ненужните леторасти, които се пресичат, растат навътре или прекомерно сгъстяват короната.
Добре проветрената лоза получава повече слънчева светлина и е по-малко предразположена към някои гъбни заболявания.
Снимка: pixabay
5. Ненужно старо дърво
Старите разклонения, които вече не участват в правилното формиране на лозата, могат постепенно да бъдат премахнати.
Не режете обаче основните рамена и стъблото без ясна причина, защото това може сериозно да наруши формата и плододаването на растението.
Кои пръчки трябва задължително да оставите за богата реколта?
Най-ценни за следващия сезон са добре узрелите едногодишни пръчки, израснали през настоящата година.
Те обикновено са кафяви, здрави, еластични и имат добре оформени пъпки, наричани още очи.
Подходящата им дебелина често е приблизително между 6 и 12 милиметра, но това зависи от сорта и силата на растеж.
При някои традиционни начини на резитба се оформят две основни части – плодна пръчка и чеп за замяна.
Плодната пръчка се оставя по-дълга, често с около 6–10 очи. От тях през следващата година израстват леторастите, които могат да образуват гроздове.
Чепът за замяна представлява по-късо отрязана пръчка, обикновено с 2–3 очи. От нея се развиват нови леторасти, които ще послужат за оформянето на плодното звено през следващата година.
Не всички сортове обаче се режат по един и същи начин. Някои плододават добре при къса резитба, а други изискват оставяне на по-дълги плодни пръчки.
Затова броят на очите трябва да бъде съобразен със сорта, възрастта и формировката на лозата.
Снимка: pixabay
Защо многото пръчки не означават повече грозде?
Някои градинари се страхуват да режат по-смело, защото смятат, че всяка оставена пъпка ще даде допълнително грозде.
На практика прекомерното натоварване често води до обратния резултат.
Лозата развива твърде много леторасти и листа, които си пречат и се засенчват взаимно.
Така гроздовете получават по-малко слънчева светлина, узряването може да се забави, а зърната да останат по-дребни.
Прекалено силната резитба също не е желателна. Тя може да предизвика буен растеж на нови леторасти за сметка на плододаването.
Най-добрият подход е балансът – достатъчно здрави плодни пръчки, без лозата да бъде претоварена.
При младите растения през първите години основната цел е изграждането на здрава и правилна форма, а не получаването на максимална реколта.
Как да подготвите лозата за зимата след резитбата?
След приключване на работата съберете отрязаните пръчки и почистете мястото около лозата.
Ако има растителни части с признаци на заболявания, изнесете ги от лозето.
В районите със сурови зими е важно да се погрижите и за защитата на студочувствителните сортове.
При подходящи формировки плодните пръчки могат внимателно да се освободят от опорите, да се приведат към земята и да се защитят от измръзване.
Покриването трябва да се извършва така, че да не се задържа прекомерна влага около растението.
Особено важно е да не се огъват силно замръзнали пръчки, защото те стават крехки и лесно се чупят.
Снимка: pixabay
Най-важното правило за правилната резитба на лозите
За да даде лозата качествено грозде през следващия сезон, не е необходимо да се запазва всяка израснала пръчка.
Много по-важно е да се подберат здравите, добре узрели и правилно разположени леторасти, които ще осигурят достатъчно плодни пъпки.
Редовната резитба помага да се избегне прекомерното сгъстяване, подобрява осветяването на гроздовете и улеснява грижите за растението.
Запомнете: няколко добре подбрани плодни пръчки могат да донесат по-качествена реколта от десетки слаби и преплетени леторасти.
Снимка: AI изображение
Важно уточнение за българските климатични условия
Макар есенната резитба да се практикува в някои райони, при лозите, отглеждани на открито в България, често се препоръчва основната плодна резитба да се извършва в края на зимата, когато опасността от силни студове намалее. При ранно подрязване оставените пъпки и пръчки могат да пострадат от ниските температури. Подходящият срок зависи от местния климат, сорта и начина на отглеждане.
