Навръх Илинден се навършват 112 години от рождението на дядо Добри – човекът, когото мнозина наричаха символ на смирението, милосърдието и безкористната добрина. Макар да си отиде от този свят през 2018 година на 103-годишна възраст, споменът за него продължава да живее както сред вярващите, така и сред хората, които са били докоснати от делата му.
По повод годишнината домакинът на патриаршеската катедрала „Св.
„Бог показва своите светии“
В книгата „Дядо Добри – светецът от Байлово“ Калайджиев изразява убеждението си, че животът на благочестивия старец е пример за истинско християнско служение.
„Има всички предпоставки дядо Добри да бъде канонизиран за светец, но Бог трябва да определи. Той показва своите светии чрез последващи дела – било чрез чудо, било чрез внушение на Светия синод да го канонизира.“
По думите му именно Бог е този, който разкрива кои хора са достойни за светост, а решението за канонизация следва установения ред в Българската православна църква.
Човекът, който дари всичко, което събра
Дядо Добри остава в историята като най-големия частен дарител на катедралния храм „Св. Александър Невски“.
В продължение на години той събира дарения в малка пластмасова чашка пред църквата, а впоследствие дарява 35 700 лева за поддръжката на храма. Дарението е официално документирано, а квитанцията и днес се пази в архива на катедралата.
Събраните средства са използвани за закупуването на църковни принадлежности и подпомагане на храма.
„Пося семето на доброто“
Според Стефан Калайджиев най-голямото наследство на дядо Добри не са дарените средства, а примерът, който е оставил.
„Искаше да предпази хората да не правят грешки и да се придържат към доброто. Пося семето на доброто и то продължава да покълва у хората“, разказва той.
Калайджиев си спомня, че десетки хора се връщали в храма, за да благодарят на възрастния мъж, защото срещата с него променила начина им на живот и отношението им към вярата.
Паметта за дядо Добри остава жива
И години след смъртта му мнозина продължават да посещават родното му село Байлово, както и храмовете, пред които той прекарваше дълги часове, събирайки средства за църквите, а не за себе си.
За мнозина вярващи дядо Добри остава пример за човек, посветил живота си на милосърдието, смирението и помощта към другите – качества, които го превърнаха в една от най-обичаните личности в съвременната история на Българската православна църква.
