Почина Янка Трифонова -Селими – журналистката и преводачка, посветила живота си на българската култура
Дъщеря ѝ Милена съобщи тъжната новина с емоционални думи. Преводачката оставя след себе си значимо литературно наследство и принос към сближаването на България и Албания
Известната журналистка, педагог и преводачка Янка Трифонова-Селими е починала.
С думи, изпълнени с обич и признателност, тя се сбогува с майка си, определяйки я като „дъщеря на Добруджа“, културен мост между България и Албания и непоколебим защитник на българското малцинство в албанската държава.
„Днес моят слънчоглед наведе глава – Янка Селими“, написа Милена, припомняйки, че майка ѝ е била не само изключителен професионалист, но и любима съпруга, майка, баба и прабаба.
Живот, посветен на езиците и литературата
Янка Трифонова-Селими е родена в Добрич през 1935 г. Образованието си по руски език получава в Московския университет, а впоследствие изгражда дългогодишна професионална кариера в Албания.
Работи като преводач от български език в радио „Тирана“, както и като преподавател по руски и български език в местния университет.
През годините се утвърждава като един от важните посредници между българската и албанската култура. Нейната работа помага на албанските читатели да се докоснат до творчеството на редица значими български автори.
Превежда произведения на големи български писатели
Янка Трифонова-Селими е автор на преводи от български, руски, сръбски и хърватски език. Сред българските писатели, чиито произведения превежда, са Стефан Цанев, Йордан Йовков, Блага Димитрова, Боян Биолчев и Александър Томов.
Особено значим е приносът ѝ за представянето на съвременната българска литература в Албания. Именно в неин превод излизат първите стихотворения на Георги Господинов на албански език.
Тя превежда на албански и романа „Естествен роман“ на Георги Господинов, както и произведенията „Гранд хотел“ на Ренато Баретич и „Фосфорни броеници“ на Йован Николаидис.
Защитник на българската общност в Албания
Освен с литературната си дейност Янка Трифонова-Селими остава запомнена и с ангажираността си към българското малцинство в Албания.
Дъщеря ѝ я описва като човек с непоколебима позиция в защита на българската идентичност и културното наследство на сънародниците ни зад граница.
По думите на Милена Селими майка ѝ е била и последната чужденка в Албания, преживяла комунистическия режим.
С кончината ѝ България губи човек, посветил десетилетия от живота си на литературата, образованието и съхраняването на културните връзки между два балкански народа.
