Получаваме приблизително половината от ядрената си ДНК от майката и половината от бащата, но отделни гени могат да действат по различен начин според това от кого са наследени. От митохондриалната ДНК до интелигентността и ръста – ето какво действително показват генетичните изследвания.
На кого приличаме повече – на майка си или на баща си? Въпросът вълнува много семейства, особено когато децата наследят характерни черти от единия родител.
Обикновено получаваме по едно копие на повечето си гени от всеки родител. Това не означава, че двете копия винаги работят по един и същи начин. При някои гени активността зависи от това дали са наследени от майката, или от бащата – явление, известно като геномно импринтиране. То обаче засяга само част от гените и не означава, че единият родител има общо генетично превъзходство над другия.
Изследователи от Университета на Северна Каролина публикуваха през 2015 г. проучване, според което при изследваните бозайници някои наследени от бащата генетични варианти могат да имат по-силно влияние върху генната активност. Резултатите са важни за разбирането на наследствеността, но не доказват, че всички бащини гени са по-активни при хората или че те определят повече от нашите качества.
Майчината или бащината страна определя интелигентността?
Един от най-разпространените митове е, че интелигентността се наследява основно от майката, защото важни за мозъчното развитие гени се намират в Х-хромозомата.
Истината е по-сложна. Интелигентността е комплексна характеристика, която се влияе от множество генетични варианти и от фактори на средата – включително образованието, храненето, здравето и условията, в които расте детето.
Действително някои гени, свързани с развитието на мозъка, се намират в Х-хромозомата. Но това не означава, че майката е единственият или определящият родител за интелигентността. Момчетата наследяват своята Х-хромозома от майката, докато момичетата получават по една Х-хромозома от всеки родител. Освен това значителна част от гените, които участват в когнитивните способности, се намират в други хромозоми.
Следователно няма научно основание да се твърди, че децата наследяват интелигентността си само или предимно от майката.
Едно важно изключение: митохондриалната ДНК идва от майката
При наследяването има и особеност, която действително отличава майчината линия. Митохондриите са клетъчни структури, които произвеждат голяма част от енергията, необходима за работата на организма. Те притежават собствена ДНК, която при хората обикновено се наследява от майката.
Митохондриалната ДНК съдържа инструкции за част от механизмите, свързани с производството на клетъчна енергия. Промени в нея могат да причинят определени наследствени заболявания, които засягат органи и тъкани с високи енергийни потребности.
Това обаче не означава, че майчината митохондриална ДНК сама определя колко бързо ще стареем или как ще изглеждаме с годините. Стареенето е сложен процес, върху който влияят множество генетични и външни фактори.
От кого наследяваме ръста си?
Височината е друга характеристика, за която често се твърди, че се определя предимно от бащата. В действителност тя зависи от стотици генетични варианти, наследени и от двамата родители, както и от фактори като храненето, хормоналното развитие и общото здраве през детството.
Според MedlinePlus Genetics повече от 700 генетични варианта са свързани с човешкия ръст, като се очаква да бъдат открити и още. Генетичните различия могат да обяснят голяма част от разликите във височината между хората, но не позволяват точна прогноза за всеки отделен човек.
Затова едно дете може да прилича на по-високия си родител, но да не достигне същия ръст. При братя и сестри също могат да има съществени разлики, защото всеки получава различна комбинация от генетични варианти.
Могат ли бащините гени да влияят върху наследствените заболявания?
Да, при определени генетични състояния произходът на наследения ген има значение. При геномното импринтиране едното копие на даден ген може да е активно, а другото – потиснато, в зависимост от това дали е дошло от майката, или от бащата.
Това е важно при някои наследствени заболявания, защото промяна в активното копие може да има различен ефект от същата промяна в неактивното. Но този механизъм се отнася до конкретни гени и не означава, че мутациите, наследени от бащата, по принцип са по-опасни.
При много други заболявания значение имат генетичните варианти и от двамата родители, а понякога и фактори на средата. Затова семейната история и медицинската оценка са по-надеждни ориентири от общите твърдения за „доминиращи“ майчини или бащини гени.
А какво наследяваме от бащата?
Една от важните генетични роли на бащата е свързана с определянето на хромозомния пол при обичайното човешко развитие. Яйцеклетката носи Х-хромозома, докато сперматозоидът обикновено носи Х- или Y-хромозома. При оплождане с Х-носeщ сперматозоид обичайно се получава комбинация XX, а с Y-носeщ – XY.
И външните белези, и много особености на организма обаче се формират чрез взаимодействието на наследените генетични варианти. Няма надеждно универсално правило, че формата на зъбите, трапчинките на бузите или определена физическа черта идват предимно от бащата. При подобни характеристики участват различни гени, а понякога и фактори, които не се свеждат само до наследствеността.
Гените дават насоки, но не определят всичко
Най-точният отговор на въпроса чии гени „доминират“ е, че няма един-единствен родител, чието генетично влияние да е по-силно във всички отношения.
Майката и бащата дават приблизително равни количества ядрена ДНК. При определени гени има разлики в активността според произхода им, а митохондриалната ДНК обикновено се предава по майчина линия. Интелигентността, ръстът и повечето физически характеристики обаче са резултат от сложни взаимодействия между много генетични фактори и средата.
Затова, когато открием прилика с единия родител, тя не означава непременно, че неговите гени са „надделели“. Генетичното наследство е комбинация от информацията, получена и от двамата, а начинът, по който тя се проявява, е различен при всеки човек.
