Денят след Благовещение е посветен на един от Божиите пратеници, архангел Гавриил. Именно той издал на Дева Мария благата вест, че ще стане майка на Спасителя (на Благовещение, което пък честваме на 25 март).
Официалното име на празника, който отбелязваме на 26 март е Събор на св.
Имен ден днес празнуват всички с имената Гавраил, Гаврил, Гавраила, Гаврила, Габриел, Габриела, Габи, както и производни техни имена.
Ето повече за историята на празника:
Ден след Благовещението на пресвета Богородица Църквата е установила тържество в чест на архистратиг Гавриил, наричано Събор, тоест събрание на вярващите в негова чест.
Както гражданските общества почитат представители и пратеници, облечени с висока власт, така и светата Църква почита небесния пратеник - архангел Гавриил, който донесъл на земята радостната вест за въплътяването на Сина Божий.
Архангел Гавриил, благовестник на въплътяването на Сина Божий, е един от седемте велики ангели, които предстоят до престола Божий. Той е открил на Захария за рождението на Предтеча и сам за себе си е казал: ''Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога''.
Неговото име - Гавриил значи ''сила Божия''. Светите Отци, като говорят за Благовещение, обясняват, че е пратен ангел с такова име, за да означи кой е и какъв ще бъде Оня, Който ще се роди от Пресвета Дева, а именно - ще бъде Бог всемогъщ, крепък и силен.
Светите отци мислят, че Гавриил принадлежи към първия и най-високия чин небесни сили, т.е. серафимския чин, понеже серафимите стоят най-близко до Бога. Той е, значи, един от седемте най-близки до Бога серафими. Имената на тия серафими са Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Ехудиил и Варахиил.
Кратък житиепис на св. Георги Софийски Стари
Св. Георги Софийски Стари е един от многобройните мъченици за вярата от първите години на турското робство. Той е и един от малцината, за които са запазени писмени свидетелства. За жалост, житието му, написано от неизвестен автор, не е запазено. То е достигнало до нас само в гръцки препис.
Св. Георги се родил през 1407 година в София. В християнската вяра и благочестие го възпитали родителите му. Хубавият млад мъченик Георги бил с военен чин - в турската или византийската войска, житиеписецът не пояснява.
По примера на своя молитвеник и закрилник св. Георги Победоносец, изпълнявал достойно войнишката си служба и получил знака на голямо отличие.
Когато навършил 30 години, се озовал в завзетия от турците град Одрин. ''който някога беше блажен град, защото имаше християнско население, а сега е нещастен, защото гъмжи от заблуда, както преди когато го владееше нечестивия род на езическите елини'', както уточнява житиеписецът. Там на 26 март 1437 година мъченикът Георги пострадал заради искрената си вяра в Господ Иисус Христос.
Турчин-оръжейник, при когото св. Георги отишъл да му оправи лъка, похулил християнската му вяра. Уверен в безкрайния блажен живот с Бога, св. Георги без страх изповядал и защитил вярата си. Турците го заловили, увещавали, заплашвали и жестоко измъчвали. Осъдили го на смърт - първо го проболи с нож, а после го изгорили на клада.
От житието на друг софийски светец - Георги Нови Софийски, се разбира, че мъченическият подвиг на св. Георги Софийски е бил известен в родния му град.
