Докато големите градове в България продължават да се разрастват, в отдалечените планински и погранични райони се случва обратният процес. Там цели населени места постепенно губят своите жители, а някои села остават с едва един, двама или трима души.
Според посочените в източника данни на НСИ и ГРАО в страната има над 170 села без нито един регистриран жител – т.нар.
Села, в които живее само един човек
Титлата „най-малко живо село“ не остава постоянно за едно и също място, тъй като броят на жителите се променя. В списъците на населените места с постоянна адресна регистрация само на един човек обаче редовно попадат няколко малки села.
Сред посочените примери са Райново в община Своге, разположено в района на Искърското дефиле, Слипово в община Смолян, сгушено в Родопите, и Шумната гора в община Кирково, близо до южната граница.
Към тази картина се добавят и редица малки махали в районите на Габрово, Велико Търново и Кърджали, възникнали исторически заради особеностите на релефа и разпръснатото заселване по хълмовете.
Когато един човек е цялото население на селото
Животът в населено място с един-единствен постоянен жител е коренно различен от този в голям град или дори в обикновено малко село.
За хората в тези места ежедневни неща като магазин, аптека и редовен обществен транспорт могат да бъдат трудно достъпни или изобщо да липсват. Самото понятие „съсед“ понякога се превръща в нещо абстрактно, когато най-близките хора живеят на значително разстояние.
Защо българските села обезлюдяват?
Причините за изчезването на малките населени места са свързани с няколко дългогодишни процеса.
Един от основните е урбанизацията през втората половина на XX век. Много млади хора напускат селата и се насочват към градовете, където търсят работа, образование и по-добра инфраструктура.
Към това се добавят демографският спад и застаряването на населението. В резултат някои от най-отдалечените села постепенно губят постоянните си жители.
Нова надежда за забравените места
Историята обаче не е само за изчезване. През последните години част от малките и обезлюдени села започват да привличат хора, които търсят спокойствие, тишина и живот далеч от големите градове.
Сред потенциалните нови обитатели са семейства, чужденци и хора, които могат да работят дистанционно. Някои стари къщи се възстановяват, а други се превръщат в места за почивка и селски туризъм.
Така някои от местата, които доскоро изглеждат обречени да изчезнат, получават възможност за нов живот.
Ще изчезнат ли тези села?
Бъдещето на най-малките населени места остава несигурно. Част от тях могат постепенно да останат без жители, докато други имат шанс да се превърнат в търсени места за хора, които искат по-бавен и спокоен начин на живот.
Тези села обаче пазят нещо, което трудно може да бъде измерено само със статистика – следите от миналото, традиционната архитектура и усещането за тишина, което все по-трудно се открива в съвременния свят.
