Великият мислител Йохан Волфганг фон Гьоте има изненадващо точна и леко провокативна мисъл за възприятието за зрялост:
„Когато човек остарее, той трябва да прави повече, отколкото когато е бил млад.“
На пръв поглед тези думи звучат смело. Изглежда, че след шестдесет идва време на мир, премерени разговори на верандата и почивка от работата.
За него средната възраст не е спад в активността, а момент, в който натрупаният опит за първи път позволява на човек наистина да разбере кое е наистина важно. И е забележително, че съвременните изследователи напълно подкрепят това мнение.
Какво се крие в изказването на Гьоте
Разбира се, Гьоте не е проповядвал тежък физически труд на осемдесет години. Думите му са били предимно за вътрешна работа – смислена, морална и емоционална. Физическата активност е полезна на всяка възраст, но не е в центъра на тази идея.
Според Гьоте младостта е период на изследвания, спонтанни решения и неизбежни грешки. По това време човек едва започва да изгражда семейство, да усвоява професия и да изследва различни пътища. Естествено, изкушенията и неопитността често отклоняват човек от пътя, изсмуквайки енергията му.
Старостта е време на спокойно разбиране на собствения път и отговорността за него. През този период човек най-накрая е способен да се съсредоточи върху най-важното и да се отърве от излишното.
Тази идея резонира с неговата концепция за „активно отричане“ – способността да се избира кое е важно и да се спре да се разсейва от тривиалности. С други думи, в напреднала възраст човек не бива да „работи до изтощение“, а по-скоро да носи повече смисъл и полза на близките, на околните и на себе си.
Съвет от психолози, базиран на идеята на Гьоте:
Създайте „списък с важните неща“: три задачи, които осигуряват най-голяма вътрешна стойност. Избирайте само една всеки ден и я изпълнявайте.
Как Гьоте е живял старостта си
Собственият му живот е най-доброто доказателство за думите му. На шестдесет години той създава цикъла „Сонети“. На седемдесет и четири години се влюбва в младата Улрике фон Левецов и написва трогателната „Мариенбадска елегия“. И до осемдесет и две години работи неуморно върху втората част на „Фауст“ – най-великото произведение на живота си.
Дните му бяха ясно планирани:
- Сутрин - творчество,
- Следобед - четене и разходки,
- Вечер - размисъл.
Той каза: „Всеки ден трябва да чуеш песен, да видиш картина и да прочетеш мъдра мисъл.“
Веднъж, вече на осемдесет, той призна на Екерман, че може да работи само сутрин, докато умът му е бистър. Но дори това „малко нещо“ даде на света безсмъртния край на „Фауст“.
Въпреки възрастта си, той продължавал обучението си, кореспондирал с приятели и забавлявал гости. След като претърпял сърдечен удар на 74-годишна възраст, той отказал да превърне живота си в обикновена почивка и възстановяване и се върнал на работа с още по-голяма енергия от преди.
Дори смъртта му беше спокойна и светла: той умря, говорейки с близките си, само осем месеца след като завърши „Фауст“, сякаш беше изпълнил мисията си.
Но Гьоте не е единственият пример.
Наистина съм изумен от учените над 70 години: много от тях запазват брилянтни умствени способности, невероятна памет и пъргавина. И това не е изключение, а закономерност, потвърдена от изследвания.
Какво казва науката за активното стареене?
Световната здравна организация формулира същата идея като Гьоте, само че на по-строг език: активността увеличава продължителността на живота. Съвременната наука като цяло разглежда старостта не като упадък, а като фаза на вътрешен разцвет.
Психологът Ерик Ериксон нарича това генеративен период – когато човек се стреми да предаде опит, да създаде нещо смислено. Ако това не се случи, настъпват празнота, емоционална стагнация и униние.
Невронауката потвърждава, че мозъкът остава гъвкав през целия живот.
Проучване в Nature Communications установи, че хората, занимаващи се с творческа работа, наука или музика, имат мозъци, които са средно със седем години по-млади от възрастта им на раждане.
Творческата дейност, ученето и движението значително забавят стареенето на невроните.
Един ефективен подход е цикълът 20×20×20 :
• 20 минути умствена дейност – учене, шах, четене на сложни текстове;
• 20 минути физическа активност – ходене, леко загряване;
• 20 минути творчество – рисуване, музика, фотография.
Този режим активира различни области на мозъка и му помага да остане остър. Редовната смяна на дейностите засилва ефекта – новостите стимулират невроните също толкова добре, колкото и фитнес уредите.
???? Съвет:
Споделете своя опит. Научете някой друг на това, което знаете: дете за фотографията, приятел за смартфоните или роднини за стари семейни рецепти. Такива дейности са мощен тренинг за мозъка.
Същото може да се каже и за стратегическите игри. Погледнете по-възрастните шахматисти – мисленето им остава забележително ясно.
Икигай е японското въплъщение на идеята за активно стареене.
В Япония мисълта на Гьоте отдавна е част от културата. Там съществува концепция, наречена икигай – нещо, заради което си струва да се събуждаш сутрин.
Учени са наблюдавали група от 6500 японци над 60 години. Тези, които са имали „дело на живота си“, са живели по-дълго, са били по-малко склонни да развият деменция и почти не са изпитвали депресия.
Гьоте интуитивно разбираше това, което науката доказа два века по-късно.
Да правиш повече в напреднала възраст означава да живееш по-пълноценно. Да не се изтощаваш, а да живееш всеки ден с цел, интерес и вътрешна свобода.
Философията на Гьоте е предизвикателство към умората и стереотипите: зрелостта не е краят, а осъзната втора младост.
Живейте по-активен живот. Правете неща, които ви носят смисъл. И не позволявайте на възрастта да ви ограничава кое е важно за вас.
