Бъдни вечер – най-светлата семейна нощ и тайните на старите български поверия
Бъдни вечер е един от най-топлите, значими и дълбоко почитани семейни празници в българската традиция. Това е вечер, изпълнена с любов, смирение, уют и очакване.
Повечето българи знаят, че на Бъдни вечер се приготвя празнична трапеза с нечетен брой постни ястия – най-често 7, 9 или 11. Масата се оставя сложена през цялата нощ, защото се вярва, че душите на починалите родственици също идват да вечерят със семейството. Затова и около трапезата се оставя място, а вратите не се затварят.
В различните краища на страната обичаите се допълват от местни вярвания. Някои семейства си разменят подаръци, други остават будни, за да посрещнат коледарите или да чакат „отварянето на небето“ в полунощ – момент, в който всяко чисто и искрено желание може да се сбъдне.
Бъдникът – огънят, който пази дома
След нареждането на празничната трапеза, стопанинът на дома запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Той трябва да тлее през цялата нощ, без да изгасва. Дървото обикновено е буково, крушово или дъбово – символи на сила, плодородие и дълголетие.
Преди да бъде поставен в огъня, в бъдника се издълбава малка дупка, която се пълни със зехтин, червено вино и тамян, след което се запечатва с пчелен восък. Смята се, че така огънят става свещен и предпазва дома от зло през цялата година.
Този обичай води началото си от древните славянски племена, населявали някога българските земи. Те вярвали, че при раждане на дете мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони злите духове, орисници и вещери и да осигури защита на новия живот.
Питката и знаците на съдбата
Празничната пита е един от най-важните символи на Бъдни вечер. Според поверията, тя не бива да се меси от неомъжено момиче, защото ако то се омъжи през новата година, ще отнесе благополучието и изобилието от дома на родителите си. Въпреки това, младите девойки взимат парче от питката и го слагат под възглавницата си, за да сънуват момъка, за когото ще се омъжат.
В различните български области празничният хляб е известен с различни имена – вечерник, коледник, боговица. Той се разчупва от най-възрастния член на семейството, който произнася думите:
„Ела, Боже, да вечеряме.“
Първото парче се оставя пред иконата на Света Богородица, като знак на благодарност и вяра.
Трапезата и нейните тайни
На празничната маса задължително присъстват постни ястия – пълнени чушки с ориз или боб, сарми, варен фасул, варено жито, ошав, лук, чесън, мед, орехи, туршии и вино. Вярва се, че от всяко ястие трябва да се опита, за да бъдат всички в дома здрави през новата година.
Особено място заемат орехите. Всеки член на семейството си избира по един. Ако ядката е здрава и вкусна, годината ще бъде благополучна и без болести. Ако орехът е изгнил или празен, това се приема като предупреждение за трудности.
На масата се поставя и глава лук – колкото люспи има тя, толкова имоти и благини ще притежава семейството. Празничната пита се разчупва на високо, за да пораснат високо житните класове и да има богата реколта.
В четирите ъгъла на стаята се слагат орехи – символ на четирите краища на света и на защитата на дома. Преди вечерята най-възрастният прекадява стаята и трапезата с тамян, който според вярванията прогонва злите сили, вещерите, караконджолите и всяко нечисто присъствие.
Забрани и вярвания
На Бъдни вечер никой не трябва да става от масата по време на вечерята. Смята се, че ако това се случи, житото ще се разпилее, кокошките ще спрат да мътят, а семейството може да се разедини. Ако все пак се наложи някой да стане, това може да бъде само най-възрастният и то приведен, за да се превиват житните класове и да е плодородна годината.
Масата не се вдига до сутринта, защото поверията гласят, че мъртвите също идват на вечеря. Именно затова между хората се оставя разстояние, а вратите на дома остават леко отворени.
Именници на Бъдни вечер
На Бъдни вечер празнуват всички с имената:
Биса, Бисер, Бисера, Бисерка, Бистра, Евга, Евгалия, Евгени, Евгений, Евгения, Евда.
