На 29 август православната църква отбелязва Отсичането на главата на свети Йоан Кръстител – ден, който в българската народна традиция е познат с няколко имена: Секновение , Обсечение, Свети Иван Отсечената глава, Църн Свети Иван и Иван Коприван.
Празникът е натоварен с множество поверия и забрани. За предците ни той бележел края на лятото и началото на по-хладната част от годината – своеобразна граница, в която според вярванията природата и невидимият свят преминават в ново състояние.
Затова Секновение било възприемано като особен, дори опасен ден, в който не бива да се започва нова работа, да се използват остри предмети или да се предприемат важни начинания.
Защо празникът се нарича Секновение
Името идва от народното вярване, че на този ден „се сече“ лятото.
Смятало се, че именно от 29 август времето започва осезаемо да се променя, водата в реките застудява, а нощите стават все по-дълги.
Старите хора казвали, че на Секновение „денят и нощта се стигат“, а след това нощта започва да взима превес.
Разбира се, астрономическото равноденствие настъпва по-късно през септември, но в народния календар датата има символично значение като начало на прехода към есента.
Вторият летен празник на свети Йоан Кръстител
Секновение е вторият голям летен ден, свързан със свети Йоан Кръстител.
Първият е Еньовден, когато според народните представи слънцето „се завърта към зимата“.
На 29 август този процес вече символично се завършва – лятото е „отсечено“, природата започва да се променя и земята постепенно се подготвя за есента.
Защо не се ядат червени плодове и не се пие червено вино
Едно от най-разпространените поверия е свързано с цвета на кръвта.
Понеже празникът напомня за мъченическата смърт на свети Йоан Кръстител, на този ден традиционно се избягват храни и напитки с червен цвят.
Според народните вярвания не се ядат:
- червено грозде;
- диня;
- домати;
- червени ябълки;
- други червени плодове.
Не се пие и червено вино.
Тази забрана няма църковен догматичен характер, а е част от народната символика, която свързва червения цвят с пролятата кръв на светеца.
Откъде идва името Иван Коприван
Едно от народните названия на празника е Иван Коприван.
Според легендата след отсичането главата на свети Йоан Кръстител била хвърлена в коприва.
В някои предания се разказва и че близките дрянови дървета почервенели от пролятата кръв.
Оттук идва и част от символиката около забраната за червени плодове.
Не се използват ножове и ножици
Друга широко разпространена забрана е да не се борави с остри предмети.
На Секновение традиционно не се режело с нож, не се използвали ножици и не се кроели дрехи.
Обяснението отново е символично – всяко „сечене“ напомня за отсичането на главата на свети Йоан.
Според старите вярвания работата с остри предмети в такъв ден можела да донесе злополука или нещастие.
Не се кроят и шият дрехи
Особено силно било табуто върху кроенето.
Вярвало се, че дреха, скроена на Секновение, ще донесе нещастие на човека, който я носи.
В някои райони на Югоизточна България поверието било още по-строго.
Ако Секновение се паднело например в понеделник, през цялата следваща година в понеделник не се кроели дрехи, за да не бъдат „нарязани“ късметът и благополучието.
Не се започва нова работа
За нашите предци всеки преходен момент в годината бил особено чувствителен.
Затова на 29 август не се започвали нови начинания.
Не се захващали големи ремонти, нови проекти или работа, която трябва да продължи дълго.
Според народната представа всичко започнато на такъв „пресечен“ ден можело да остане недовършено или да донесе повече трудности, отколкото полза.
Не се тръгва на дълъг път
В някои краища Секновение било смятано и за неподходящ ден за пътуване.
Хората избягвали да тръгват на далечен път, освен ако няма важна причина.
Това отново се свързва с представата, че денят е граница между два периода и носи нестабилна енергия.
Не се пуска силна музика и празникът се прекарва по-смирено
Заради трагичния характер на църковното събитие денят не се свързвал с шумни веселби.
На места не се пускала музика и не се организирали големи празненства.
Традицията насърчавала по-сдържано поведение и уважение към паметта на светеца.
На този ден не се яде месо
В православната традиция празникът се отбелязва с пост.
Затова на 29 август се избягват месо и други блажни храни според църковните правила за деня.
В народните вярвания постът се преплита и със символиката на скръбта и почитта към мъченическата смърт на свети Йоан Кръстител.
Според поверията водата започва да „се сече“
Секновение бележи и промяна във водата.
Старите хора казвали, че от този ден реките и изворите започват да изстиват и вече не е добре човек да се къпе в тях.
Това е една от народните граници между летните и есенните навици.
Змиите и гущерите се скриват
Според старите представи на Секновение започва и оттеглянето на влечугите.
Змиите и гущерите се прибират в леговищата си, където ще останат през студените месеци.
Това е още един знак, че природата се подготвя за новия сезон.
Самодивите напускат земята на хората
Особено интересни са поверията за самодивите и змейовете.
На Секновение тези свръхестествени същества според народното въображение напускали света на хората и заминавали „накрай света“.
Те щели да се върнат едва на Благовещение, когато природата отново се събужда.
Тогава самодивите се заселвали край планински извори, езера и високи дървета.
Според преданията, ако човек отсече дърво, обитавано от самодива, го очаква нещастие.
Палели огньове срещу злото
В някои райони през нощта срещу Секновение се палели огньове.
Хората вярвали, че огънят пази от зли сили и от опасностите на преходния период.
Това е част от много по-старата народна представа, че огънят пречиства и защитава.
Защо Секновение било смятано за опасен ден
Причината не е само в трагичното църковно събитие.
В народния календар всяка граница – между ден и нощ, лято и есен, топло и студено – се възприемала като време, в което нормалният ред е разклатен.
Затова такива дни били изпълнени със забрани.
Хората се стараели да не предприемат рискови действия, да не започват нищо ново и да прекарат деня по-спокойно.
Какво е добре да се прави на 29 август
Народните традиции наблягат най-вече на умереността.
Денят е подходящ за почивка, молитва, размисъл и приключване на вече започнати задачи, но не и за шумни начинания.
Църковният смисъл на празника е свързан с почитта към свети Йоан Кръстител и неговата мъченическа смърт, докато многобройните забрани за червени храни, ножове, пътуване и кроене принадлежат преди всичко към българската народна традиция.
Важно уточнение: част от описаните обичаи и забрани са фолклорни поверия, а не официални правила на православната църква.
