Лятото продължава с пълна сила и топлото време няма намерение да отстъпва поне до средата на септември . Такава прогноза направи климатологът проф.
По думите му България навлиза в своеобразен „късен вариант“ на лятото – със слънчево и топло време, но без тежката и „хаплива“ жега, характерна за юли.
За Черноморието добрите условия за почивка могат да се задържат поне до първия учебен звънец, а на места във вътрешността на страната температурите отново ще се доближат до 30 градуса.
Жегата се връща още от понеделник
След временното влияние на циклоните Стефан и Рафаела България отново ще попадне под въздействието на по-топъл въздух във височина.
„Лятото продължава с късния си вариант, което е просто прекрасно. Слънцето няма да бъде така хапливо, както през юли месец“, обясни проф. Рачев в ефира на bTV.
Според него времето ще остане приятно, сравнително спокойно и топло.
Разликата спрямо пиковите летни горещини е, че слънцето вече няма същата сила, а нощите постепенно стават по-дълги и по-прохладни.
В София – между лято и ранна есен
В различните части на страната усещането ще бъде малко по-различно.
В Пловдив летните температури ще продължат да доминират, докато в София времето ще напомня едновременно за края на август и началото на есента.
Възможни са отделни слаби превалявания, но според прогнозата след сряда температурите отново могат да се повишат до около 30 градуса.
По Черноморието условията също ще останат подходящи за почивка.
Проф. Рачев очаква морският сезон да продължи поне до средата на септември, ако не настъпи рязка промяна в атмосферната циркулация.
Топлото време може да се задържи до 15 септември
Климатологът очаква продължителен период с температури над обичайните за началото на есента.
Това не означава непрекъсната гореща вълна. Между отделните по-топли дни са възможни краткотрайни захлаждания и локални валежи.
Основната тенденция обаче остава към сравнително високи температури.
Така за много райони на страната началото на септември може да изглежда повече като продължение на август, отколкото като типична есен.
Дунав остава на критично ниско ниво
Проф. Рачев обърна внимание и на състоянието на река Дунав.
Според него липсата на достатъчно валежи в огромна част от водосборния басейн е довела до много ниски нива на реката.
По-съществено подобрение в българския участък би могло да се очаква около 8–10 септември, ако прогнозите за валежи в горното течение се реализират.
До този момент най-добрият вариант би бил нивото поне да се задържи стабилно и да не продължи да пада.
Проф. Рачев коментира и мащабното бедствие в Непал
Освен времето в България климатологът говори и за тежкото природно бедствие в Непал.
По думите му става въпрос за изключително мащабно природно явление, при което огромна маса лед, вода, кал и скален материал се е придвижила надолу по планинския склон.
„Говорим за един километър фронт, който е тръгнал надолу“, обясни проф. Рачев.
Той призна, че дори като специалист е бил изненадан от мащаба на случилото се.
Водата може да е проникнала под огромния леден блок
Една от разглежданите хипотези е свързана с проникването на вода до основата на ледника.
Проф. Рачев обясни, че ледът по принцип е пластичен и постепенно се движи надолу.
При натрупване на вода в основата му обаче стабилността може да бъде нарушена.
„Водата, която влиза вътре в този ледник, в този леден блок, лека-полека стига до неговата основа. И той в един момент се откъсва“, каза климатологът.
Според него е възможно да става дума за откъсване на фронт с ширина между 800 и 1000 метра и огромна дебелина.
„Това са милиони тонове“
Размерът на движещата се маса е трудно да бъде осъзнат.
„Представете си едно парче с дебелина 100–150 метра. Това са милиони тонове земна маса, която е вътре в ледника“, обясни Рачев.
При движението си ледът повлича камъни, почва, растителност и вода и така се превръща в разрушителна смес, която се спуска по долината с огромна сила.
Точно това прави подобни бедствия толкова опасни – разрушителната маса може да се движи изключително бързо и почти не оставя време за реакция.
Възможно е да се е образувал временен естествен язовир
Проф. Рачев допуска и друг опасен сценарий.
Според него част от свляклата се маса може временно да е препречила реката и да е образувала своеобразно езеро.
Когато подобна естествена преграда не издържи на натиска на натрупалата се вода, последвалата вълна може да бъде огромна.
„Сега вече ще се разбере дали това всичко, което се е срутило, не е направило едно малко езеро. Малко-малко, но много сериозно, което вече не е издържало хидростатичния натиск. И всичко това е тръгнало буквално като стена“, обясни специалистът.
Рискът от вторични срутвания остава
Според климатолога опасността в засегнатия район не е отминала.
Нови свлачища могат да блокират други участъци от реките и да образуват допълнителни временни бентове.
Ако те се разрушат, е възможно да последват нови мощни вълни от вода, кал и камъни.
„Продължава да има висока опасност от такива вторични трусове. Хората трябва да бягат оттам“, предупреди той.
Проф. Рачев подчерта, че туристите и хората, които се намират в региона, трябва да проявяват изключително внимание.
„Това е стена поне 50 метра“
Според наблюденията от кадрите мащабът на движещата се маса е впечатляващ.
„Погледнете какво идва отгоре. Това е стена 50 метра поне“, коментира климатологът.
Той посочи, че се появява информация дори за много по-висока маса от кал, камъни и растителност, преминала през долината.
„Катастрофално е“, описа ситуацията Рачев.
Мусоните са част от сложната комбинация
Специалистът обръща внимание и на сезона.
Районът се намира под влиянието на мусоните, когато обилните валежи допълнително натоварват планинските склонове и ледниците.
По думите му именно съчетанието на височината, релефа, водата, ледника и мусонните валежи може да е довело до катастрофалния резултат.
Първоначалната версия за земетресение, което е дестабилизирало ледника, според него може да бъде само един от факторите, а не цялото обяснение.
Можело ли е бедствието да бъде предвидено?
На въпрос дали трагедията е можела да бъде прогнозирана предварително, Рачев първоначално отговори:
„Не. Няма как.“
След това обаче уточни, че при постоянно наблюдение на ледника някои промени потенциално могат да бъдат засечени.
Проблемът е, че процесите в подобни високопланински райони са изключително сложни и невинаги позволяват достатъчно ранно предупреждение.
„Не съм виждал толкова мащабно природно явление“
Проф. Рачев призна, че случаят го е впечатлил дълбоко.
„Не съм виждал и не съм чел за толкова мащабно природно явление. Но случва се. Живата Земя“, каза той.
По думите му случилото се е поредното напомняне колко трудно човек може да противодейства на природни процеси от подобен мащаб.
За България прогнозата е далеч по-спокойна – късното лято остава с нас, а ново затопляне се задава още от началото на следващата седмица.
