На малкия Михайло съобщили, че има изключително агресивен злокачествен тумор, а лекарите предупредили майка му, че може да не преживее операцията. След седем часа? Не – цели 11 часа в операционната и започнала химиотерапия семейството получило неочаквана новина от Италия: първоначалната диагноза сарком не се потвърждава.
Една майка преминава през най-големия кошмар, който може да си представи – да чуе, че нероденото ѝ дете има тумор в мозъка.
Дуня Живанович разказва пред сръбското издание „Blic Žena“ за най-тежката година в живота си. По-малкият ѝ син бил опериран заради мозъчна формация, преди да навърши два месеца. След първоначалното изследване на туморната тъкан лекарите поставили диагноза рядък и агресивен злокачествен тумор, определен като сарком. Детето започнало химиотерапия.
Семейството живеело в постоянен страх, докато майката не решила да изпрати тъканна проба за допълнително изследване в Италия. Отговорът дошъл само четири дни по-късно и се оказал напълно неочакван.
Случаен преглед открил промяната в главата на нероденото бебе
Втората бременност на Дуня не преминала без притеснения. Заради кръвотечения тя два пъти била настанявана в болница, но като цяло всичко изглеждало сравнително спокойно.
През 34-ата или 35-ата гестационна седмица обаче бъдещата майка усетила ускорено сърцебиене. Тъй като при първата си бременност имала проблеми с високото кръвно налягане, решила да отиде в болницата.
Там лекарят, който следял бременността ѝ – доктор Петър Стойкович, предложил да направят и ултразвуков преглед.
„Дойдох заради ускореното сърцебиене, а лекарят ми каза: „Хайде, щом вече си тук, да направим и ултразвук“. Буквално в момента, в който постави ехографа върху корема ми, стана ясно, че има нещо. Опита се да ме успокои, но по лицето му разбрах, че каквото и да е, не е наред“, спомня си Дуня.
Последвал преглед с фетален магнитен резонанс, който показал образувание в главата на нероденото дете.
Бил насрочен медицински консилиум в Белград за 21 ноември, на който трябвало да се обсъдят следващите стъпки. Но точно на тази дата малкият Михайло се появил на бял свят.
Раждане месец преди термина и неизвестност за състоянието на бебето
Два дни преди планирания консилиум Дуня пристигнала в Белград. Още през първата нощ обаче водите ѝ изтекли и започнало раждането.
Тя била силно притеснена, тъй като все още никой не знаел точно какво представлява образуванието в главата на бебето.
Първото ѝ дете било родено със секцио и тя очаквала същото да се случи и при втората бременност. Вместо това лекарите започнали подготовка за естествено раждане с медикаментозна индукция.
Михайло се родил на 21 ноември – около месец преди очаквания термин. Според майка му първоначално бебето изглеждало стабилно. Прекарало около 15 минути при нея, след което било транспортирано до Института за майка и дете за допълнителни изследвания.
Магнитният резонанс след раждането потвърдил наличието на промяната, забелязана още по време на бременността.
Лекарите установили артериовенозна малформация – необичайна връзка между артерии и вени, както и допълнително туморно образувание. След две седмици изследвания семейството научило, че става дума за два отделни проблема.
Туморното образувание се удвоило, преди бебето да навърши два месеца
След изписването семейството продължило с редовните медицински прегледи. Всяка седмица Михайло бил воден на ехограф, а лекарите следели и обиколката на главата му.
За Дуня било особено трудно да съчетава видяното от нея с резултатите от изследванията. Бебето се хранело, играело и се развивало като всяко друго дете, но образните изследвания показвали промени.
„Той беше напълно нормално бебе. По никакъв начин не можеше да разбереш, че нещо не е наред. Хранеше се, развиваше се, всичко изглеждаше обичайно. Но резултатите от ултразвука се променяха всяка седмица и това ме плашеше“, разказва майката.
Нов магнитен резонанс в Белград показал, че образуванието е станало два пъти по-голямо. Лекарите решили, че операцията вече не може да бъде отлагана.
Първоначалният план бил интервенцията да се извърши възможно най-късно, за да може детето да порасне и укрепне. Но бързото увеличаване на тумора наложило спешни действия.
Преди основната операция била извършена и процедура върху кръвоносните съдове, чиято цел била да се намали рискът от силно кръвотечение.
„Казаха ми, че синът ми няма да преживее операцията“
Най-тежкият момент за Дуня настъпил вечерта преди операцията. Тя била повикана на разговор с анестезиолозите, които трябвало да я запознаят с рисковете.
Това, което чула, било съкрушително.
„Подписах съгласието за операцията, а след това ме повикаха на разговор. Анестезиолозите ми казаха съвсем открито, че синът ми няма да преживее операцията. Буквално с тези думи. Обясниха ми, че статистиката показва, че той няма да я преживее“, разказва майката.
Тя се почувствала изправена пред невъзможен избор – да се съгласи на изключително рискова операция или да остави детето с образувание, което според лекарите представлявало сериозна опасност за живота му.
Въпреки страховитата прогноза Дуня не се отказала. Потърсила неврохирурга, който трябвало да извърши интервенцията – доктор Марина.
„Казах ѝ какво са ми съобщили. Тя дойде в стаята ми и каза: „Ако смятах, че той няма да преживее операцията, изобщо нямаше да влизам в нея“. Тези думи напълно ме успокоиха. На следващия ден бях спокойна. Знаех, че отива на операция и ще се върне“, спомня си Дуня.
11 часа в операционната: Майката поискала само една прегръдка
Операцията продължила около 11 часа. Съпругът на Дуня, Ненад, преживял изключително тежко чакането, докато тя получавала информация, че състоянието на бебето остава стабилно.
Когато интервенцията приключила, неврохирургът дошла лично да съобщи добрата новина.
Дуня не забравила нито един детайл от този момент.
„Когато докторката влезе, за да ми каже, че операцията е приключила, я попитах само: „Мога ли да ви прегърна?“. Тази прегръдка никога няма да забравя. Осъзнавах, че тя е спасила детето ми“, разказва майката.
Тежката хирургична намеса обаче не сложила край на изпитанията. Последвали допълнителни процедури заради зарастването на оперативната рана, а семейството останало около месец в болницата.
След операцията дошла диагнозата на агресивен злокачествен тумор
Резултатите от изследването на туморната тъкан донесли нов удар за родителите. Според първоначалната класификация Михайло имал изключително рядък и агресивен злокачествен тумор, определен като сарком.
Дуня научила, че заболяването е сред най-агресивните и че подобни случаи при толкова малки деца са изключително редки.
В публикацията тя разказва, че в медицинската информация, която намерила, се споменавали много ниски проценти на преживяемост. Въпреки това се опитвала да не се съсредоточава върху най-лошите прогнози.
Последвали консултации в Института по онкология и радиология на Сърбия и започнала химиотерапия.
Междувременно контролният магнитен резонанс не показвал видима туморна промяна. Това било огромно облекчение, макар лекарите да предупреждавали, че чистият образен резултат към даден момент не гарантира, че проблемът няма да се появи отново.
Обаждането от Италия: „Това не е сарком“
Въпреки добрите контролни изследвания Дуня започнала да се пита дали първоначалната диагноза е напълно сигурна. След разговори с други майки решила да изпрати проба от туморната тъкан за допълнителен анализ в специализиран център в Италия.
Само четири дни след изпращането на материала телефонът ѝ звъннал.
Лекарят от Италия настоял да разговарят незабавно, без да чака окончателния писмен доклад.
„Каза ми, че не може да чака, за да изпрати окончателния резултат, защото новината е огромна. Съобщи ми, че Михайло няма този тумор, че не е сарком. Каза ми, че през цялото време лекуваме дете от тумор, който няма. Чух думите, но ми трябваше време да разбера какво всъщност ми казва“, споделя Дуня.
Първоначално тя дори се усъмнила дали правилно е разбрала разговора на английски. Когато съобщила новината на лекарите в Сърбия, те също я попитали дали е сигурна в чутото.
Тя отново се свързала с италианския специалист, който потвърдил, че според извършеното изследване става дума за съвсем различна ситуация.
По думите на Дуня той я посъветвал временно да бъде преустановено лечението, докато диагнозата не бъде изяснена.
Семейството се радва, но все още чака окончателния отговор
Въпреки огромното облекчение историята не е приключила. Анализът в Италия е изключил първоначалната диагноза сарком, но окончателното определяне на заболяването все още предстои.
Пробите са изпратени за допълнително изследване в Рим, а семейството очаква резултатите.
„Ние празнувахме, защото знаехме, че каквото и да е, не е най-лошото, от което се страхувахме. Лекарят имаше предположение какво може да бъде, но не искаше да поставя окончателна диагноза. Затова пробите бяха изпратени допълнително и сега чакаме резултатите“, разказва Дуня.
Междувременно майката продължава да се радва на всеки обикновен момент със сина си – неговите игри, усмивки и нормалното му развитие.
След преживяното едно телефонно обаждане от Италия е върнало надеждата на семейството. Но окончателните отговори за здравето на малкия Михайло все още предстоят.
