Боянка Аракчиева – жената, която като дете позира за прочутата картина „ Момиче с ябълки “ на Владимир Димитров – Майстора , отпразнува своя 90-годишен юбилей.
Тържеството се състоя в Къща-музей с арткафе в кюстендилското село Шишковци – мястото, което завинаги свързва Боянка с един от най-големите български художници. По случай празника тя почерпи гостите с торта и сладки, а към тях не липсваше и традиционното кафе.
Един от най-емоционалните моменти за юбилярката беше възможността отново да види на живо картината, за която е позирала още като дете.
Снимка: България днес
Последният жив модел на Майстора
Боянка Аракчиева е родена в Шишковци, а Владимир Димитров – Майстора се установява в селото в по-късен период от живота си.
Именно там пътищата им се пресичат.
Днес Аракчиева е наричана последния жив модел на знаменития художник, оставил след себе си едни от най-разпознаваемите образи на български моми, жени и деца.
Спомените ѝ за него са останали удивително ярки.
„Той не използваше бяла боя.
Позирала му пет дни
Историята зад „Момиче с ябълки“ е не по-малко интересна от самата картина.
Аракчиева си спомня, че Майстора я е рисувал в продължение на пет дни, но всеки ден тя е позирала само по около един час сутринта.
Снимка: България днес
Тогава е била още дете.
Любопитното е, че първоначално художникът я изобразява без ябълките. Плодовете, превърнали се в толкова характерна част от композицията, са добавени впоследствие.
Всичко започва през 1943 година
Позирането се случва през 1943 г.
Боянка много искала Майстора да я нарисува и до днес помни вълнението си от момента, в който той влязъл в класната стая, за да разгледа децата.
Тя описва преживяването като един от онези детски спомени, които никога не избледняват.
„Аз ще си умра с тези впечатления, запечатани в този детски мозък. Майстора ще остане като един светец, изпратен ни някъде от боговете да увековечи този хубав край – Кюстендилския“, споделя Аракчиева.
Майстора бил „един от нас“
В разказите на Боянка художникът не присъства само като голямо име в българското изкуство.
За хората в Шишковци той бил част от живота на селото.
По думите ѝ местните жители много го обичали и приемали като един от своите.
Именно в района на Кюстендил Владимир Димитров намира част от най-силното вдъхновение за творчеството си – природата, светлината и лицата на местните хора се превръщат в неизменна част от неговия художествен свят.
На 90 години отново пред своя портрет
Днес Боянка Аракчиева живее в София, но за юбилея си се завръща символично към мястото, където е започнала историята на една от най-разпознаваемите ѝ срещи с изкуството.
На 90 години тя отново застава пред образа на момичето, което е била някога.
От екипа на Къща-музей с арткафе в Шишковци отправиха към нея пожелания за здраве и дълголетие.
А историята ѝ остава рядка жива връзка между днешния ден и творчеството на Майстора – връзка между едно дете от Шишковци, един велик художник и картина, оцеляла през поколенията.
