„Най-големият морален сблъсък за мен беше да избера на кого да помогна в този момент.“ С тези думи Любомира Минкова описва един от най-тежките мигове в живота си. Жената се оказва сред първите очевидци на опустошителната верижна катастрофа на автомагистрала „ Тракия “, при която на 10 ноември загинаха 11 души, а десетки бяха ранени.
Любомира Минкова пътувала към София, когато попаднала в района на тежките катастрофи край Ямбол.
Всичко започнало с внезапно сгъстяване на мъглата, която почти напълно скрила пътя пред автомобилите.
Малко по-нататък жената забелязала хора, които отчаяно махали на приближаващите превозни средства.
Мъж със светлоотразителна жилетка се опитвал да предупреди шофьорите за опасността.
Никой от спрелите водачи все още не можел да си представи истинските размери на трагедията.
Автомобилът ѝ спрял на метри от катастрофата
Колата на Любомира се оказала третият непострадал автомобил в колоната.
Това вероятно я предпазило от участие в тежкия сблъсък.
След като спряла, жената излязла, за да разбере какво се е случило.
Първоначално видяла автобус, в който се бил ударил товарен автомобил.
Край пътя стояли десетки пътници с големи куфари.
Но само няколко десетки крачки по-нататък картината станала много по-страшна.
В гъстата мъгла се виждали смачкани автомобили, разпилени части от превозни средства и ранени хора.
Някои пострадали викали за помощ, други били в тежко състояние.
Снимка: Стандарт/Нова ТВ
Любомира не извадила телефона си, за да снима.
Вместо това се насочила към хората, които се нуждаели от съдействие.
Мъж бил заклещен в автомобил с напълно смачкана предница
Една от първите гледки, които се запечатали в съзнанието на Любомира, били два автомобила – жълт и сив, обърнати срещу посоката на движение.
В жълтата кола имало тежко пострадал мъж.
Предната част на автомобила била силно деформирана, а краката на човека останали притиснати между смачканите ламарини.
Няколко души вече се опитвали да го извадят.
Любомира обаче се притеснила, че прибързаното издърпване може допълнително да увреди здравето му.
Тя има шестгодишен професионален опит като следовател и преценила, че подобни действия при тежки травми крият опасност.
В този момент вниманието ѝ било привлечено от друга група пострадали.
В крайпътното дере лежали млади хора, тръгнали на работа
Само на няколко метра от заклещения шофьор Любомира забелязала ранени младежи.
Те се намирали в крайпътното дере.
По думите им сутринта тръгнали към работните си места, без да подозират, че пътуването им ще завърши по този начин.
Един от тях бил със счупен крак.
Друг отчаяно викал за линейка.
Наблизо две момчета се опитвали да помогнат на свой приятел, който изпитвал изключително силни болки.
И точно тогава Любомира се изправила пред избор, който трудно може да бъде описан с думи.
Къде да отиде първо?
При мъжа, заклещен в автомобила?
При пострадалите в дерето?
Или при младия човек с тежко нараняване на главата?
„Най-големият морален сблъсък за мен беше да избера на кого да помогна в този момент“, споделя тя пред NOVA.
Тежко ранено момче чакало помощ, докато състоянието му се влошавало
Особено болезнен спомен за Любомира остава млад човек със сериозна травма на главата.
По разказа ѝ раната била голяма и кървяла обилно.
Тя и други очевидци се опитали да ограничат кръвотечението, докато пристигне медицинска помощ.
Минавало време, а състоянието на момчето будело все по-сериозни притеснения.
Любомира разказва, че то започнало да проявява признаци на силно охлаждане.
Пострадалите се намирали на открито, а условията на магистралата били тежки.
В този момент над района се появил медицински хеликоптер.
За хората долу това било надежда, че помощта е съвсем близо.
Протягали ръце към хеликоптера и се молели за помощ
Според разказа на свидетелката хеликоптерът кръжал над мястото на катастрофата, но не успял да кацне.
Най-тежко пострадалите очаквали да бъдат евакуирани възможно най-бързо.
Момчетата протягали ръце към летателната машина с надеждата, че екипът ще успее да достигне до тях.
Любомира описва този момент като един от най-разтърсващите.
Въпреки тежкото преживяване тя подчертава, че не обвинява екипите на Спешна помощ за забавянето.
По думите ѝ магистралата била задръстена от катастрофирали и спрели автомобили, което правело придвижването изключително трудно.
Медицинските екипи трябвало да достигнат до множество пострадали в условията на хаос и силно ограничена видимост.
Причините, поради които хеликоптерът не е кацнал, не са установени от самия свидетелски разказ.
„Не снимах с телефона – излязох да помагам“
На фона на трагедията Любомира прави признание, което разкрива отношението ѝ към случилото се.
Тя не се опитала да заснеме мащабите на катастрофата.
За нея в този момент най-важното било да бъде полезна.
„Не съм снимала с телефон, аз излязох да помагам“, обяснява жената пред NOVA.
Тези думи придобиват особено значение на фона на преживяното.
Защото на мястото на трагедията се оказали хора, които трябва да реагират в ситуация, за която не са били подготвени.
Някои предупреждавали приближаващите шофьори.
Други помагали за изваждането на пострадали от автомобилите.
Трети се опитвали да окажат първа помощ до пристигането на спасителните екипи.
Друг очевидец облякъл светлоотразителна жилетка и започнал да спира колите
Сред хората, които се опитали да предотвратят нови сблъсъци, бил и Тодор Пенев.
След като спрял автомобила си, той облякъл светлоотразителна жилетка и се върнал назад по магистралата.
Заедно с други очевидци започнал да предупреждава водачите за опасността.
Целта била приближаващите автомобили да намалят скоростта и да спрат навреме.
В гъстата мъгла шофьорите трудно можели да забележат неподвижните превозни средства пред себе си.
По-късно на мястото пристигнали полицейски екипи, които започнали да организират достъпа за пожарните автомобили и линейките.
Тези действия били от особено значение, тъй като всяка допълнителна минута можела да бъде решаваща за тежко ранените.
„Мъглата идваше на вълни“ – как се променяла видимостта
Любомира описва и необичайните метеорологични условия, при които станали катастрофите.
По думите ѝ малко след Карнобат мъглата започнала рязко да променя своята плътност.
На моменти видимостта била сравнително добра, а секунди по-късно пътят почти изчезвал пред погледа.
Освен това настилката била мокра и хлъзгава.
Жената предполага, че тези условия може да са допринесли за завъртането на част от автомобилите.
Точният механизъм на произшествията обаче трябва да бъде установен от разследващите.
Мъглата е сред основните фактори, които се проверяват, но сама по себе си не обяснява всички обстоятелства около сблъсъците.
86 превозни средства, 11 жертви и десетки ранени
Двете тежки верижни катастрофи станаха сутринта на 10 ноември 2026 година на автомагистрала „Тракия“ в района на пътен възел „Зимница“, област Ямбол.
Според официалните данни в произшествията са участвали общо 86 превозни средства.
От тях 63 са били в платното в посока Бургас, а 23 – в посока София.
Министерството на здравеопазването коригира първоначалната информация за броя на жертвите и уточни, че загиналите са 11 души.
Десет от тях са починали на място, а един – след транспортиране в лечебно заведение.
По официалната справка към 17:00 часа на 10 ноември 51 пострадали са били приети в болници в Сливен, Ямбол и Бургас.
Тринадесет от тях са били в тежко състояние.
Заради сложността на случая разследването е поето от Националната следствена служба под надзора на Окръжната прокуратура в Ямбол.
Разказът, който трудно може да бъде забравен
Ден след трагедията Любомира Минкова продължава да си спомня най-тежките сцени.
Не само смачканите автомобили и гъстата мъгла, но и лицата на хората, които се нуждаели от помощ.
Особено силно в съзнанието ѝ остава моментът, в който трябвало да реши към кого да се насочи.
Това е избор, който никой не би искал да прави.
Историята ѝ показва колко бързо един обикновен човек може да се окаже в центъра на трагедия, където всяко решение изглежда недостатъчно, а нуждаещите се от помощ са повече, отколкото можеш да достигнеш.
Сред ужаса на автомагистрала „Тракия“ Любомира и други очевидци не останали безучастни. Те направили това, което било по силите им, докато спасителните екипи се борели да достигнат до пострадалите.
А думите ѝ за най-трудния избор – на кого да помогне първо – вероятно ще останат едно от най-силните човешки свидетелства за трагедията.
