Млада британка била убедена, че умира от мозъчен тумор, докато години по-късно независими специалисти установили, че всъщност е имала възпалителен процес в мозъка
На 21 години Беки Джоунс чува думите, които променят целия ѝ живот – има терминален мозъчен тумор и вероятно ѝ остават само месеци.
Младата жена тъкмо е започнала връзка с Пийт и мечтае за кариера в полицията. Вместо това следващите 11 години преминават в страх от смъртта, постоянна химиотерапия и тежки странични ефекти.
Днес Беки е на 34 години и знае, че никога не е имала мозъчен рак.
11 години живот в страх
След поставянето на диагнозата Беки започва лечение с темозоломид – химиотерапевтично лекарство, което според разказа ѝ трябвало да приема до края на живота си.
Тя твърди, че многократно е била предупреждавана, че без лечението ще умре. В същото време на направените през годините сканирания не се виждали ясни данни за тумор.
Беки задавала въпроси, но по думите ѝ получавала обяснение, че туморът просто не може да бъде „видим с просто око“.
Вместо да продължи нормалния си живот, тя прекарва години в лечение и страх. Постоянното гадене, болките в стомаха, афтите в устата и силната умора се превръщат в част от ежедневието ѝ. Тя избягва семейни събирания заради риска от инфекции, а професионалните ѝ планове са прекъснати.
„Казваха ми отново и отново, че ще умра“
Беки разказва, че в продължение на години е чувала едно и също предупреждение – че без химиотерапия животът ѝ е в опасност.
Според нея лечението напълно променило начина, по който живее. Преди диагнозата тя спортувала, тичала и излизала с партньора си. След началото на терапията ежедневието ѝ било доминирано от умората и страха от инфекции.
На двойката било казано и че вероятно няма да има деца. По-късно Беки става майка на две деца – нещо, което според нея лекарят определил като „чудо“.
Неочакваното спиране на лечението
През 2024 г. Беки получава телефонно обаждане, което отново променя живота ѝ. Казват ѝ, че химиотерапията ще бъде прекратена.
Причината, която ѝ посочват, е пенсионирането на професор Иън Браун – лекарят, който я е лекувал. Беки твърди, че дотогава дори не е знаела за пенсионирането му.
Тя остава с множество въпроси и без ясни отговори от болницата. Именно тогава решава да потърси юридическа помощ.
През май 2025 г. независими неврохирурзи и рентгенолози преглеждат медицинските ѝ документи и изображенията. Заключението, представено на Беки, е шокиращо: тя не е имала мозъчен тумор. Става дума за тумефактивна демиелинизация – възпалително състояние, което обичайно се лекува по различен начин, включително със стероиди.
„Никога не съм имала мозъчен тумор“
Новината Беки получава по време на видеоконферентен разговор със своите адвокати и медицинските експерти.
„Никога не съм имала мозъчен тумор. Била съм погрешно диагностицирана и съм преминала през цялото това лечение през по-голямата част от живота си като възрастен човек без причина“, разказва тя пред BBC.
По думите ѝ преживяното е променило живота ѝ завинаги.
Разследване поставя още въпроси
Случаят на Беки не е изолиран. Повече от 40 пациенти са предприели правни действия срещу University Hospitals Coventry and Warwickshire заради твърдения за продължително или ненужно лечение с темозоломид.
Предварителен преглед на Кралския колеж на лекарите е разгледал 20 случая. В 15 от тях случаите са оценени като незадоволителни като цяло. В заключенията са посочени недостатъчно внимание към диагностиката, проблеми с документирането на рисковете и недостатъчно взаимодействие между медицинските специалисти.
Прегледът не посочва публично името на професор Браун, а използва обозначението „Dr Y“. Самият той не е участвал в прегледа според BBC.
Болницата заявява, че всички засегнати пациенти са били прегледани от старши клиницисти и са им били изготвени подходящи планове за лечение. От лечебното заведение посочват още, че се извършва независим преглед на процедурите за подаване на сигнали от служители и че ще бъдат предприети допълнителни действия след публикуването на пълния доклад.
Повече от 40 пациенти търсят отговори
Беки е сред десетките пациенти, които търсят отговорност по случая. Други бивши пациенти също разказват за години на лечение с темозоломид и за сериозни последици, които според тях са свързани с продължителната терапия.
Към момента разследването и съдебните действия продължават, а окончателните изводи за всички случаи предстои да бъдат установени.
Историята на Беки обаче вече повдига сериозни въпроси за това как е била поставена диагнозата, защо лечението е продължило толкова дълго и защо според предварителните данни на прегледа не са били поставени достатъчно въпроси за необходимостта от терапията.
