Стотици работници изграждали подземен лабиринт под Ливърпул, без да знаят каква е крайната цел. След смъртта на богаташа тунелите били забравени, а истинското обяснение започнало да се разкрива едва след десетилетия проучвания
В продължение на 34 години британски милионер плащал на работници да копаят огромна мрежа от тунели под улиците на Ливърпул.
Собственикът на това мистериозно съоръжение не оставил подробни планове или писмени обяснения за намеренията си. След смъртта му през 1840 г. подземният комплекс постепенно бил затрупан с отпадъци и почти изчезнал от паметта на града.
Почти два века по-късно изследователи започнали да разкриват мащабите на необикновеното строителство. А най-убедителното обяснение за него се оказало далеч по-човечно от всички популярни теории – възможно е богаташът да е използвал огромното си състояние, за да осигурява работа и препитание на бедните.
Кой е милионерът, оставил подземен лабиринт след себе си?
Джоузеф Уилямсън е роден през 1769 г. в графство Йоркшир, Англия. Едва на 11 години пристига в Ливърпул, където започва работа в тютюневата компания на Ричард Тейт.
По-късно се жени за дъщерята на своя работодател – Елизабет. През 1803 г. поема управлението на компанията и постепенно натрупва значително богатство благодарение на търговията и различни инвестиции.
През 1806 г. Уилямсън придобива земя в района на Едж Хил, намиращ се на няколко километра от центъра на Ливърпул. Първоначалната му идея била там да бъдат построени жилищни сгради.
Впоследствие обаче започва нещо далеч по-необичайно.
В продължение на 34 години, до смъртта си през 1840 г., той наема множество работници, които копаят пясъчника под имотите му и изграждат сложна система от тунели, галерии, подземни помещения и масивни сводове.
Мащабът на начинанието бил толкова голям, че дори днес изследователите продължават да откриват нови части от него.
Подземен град с впечатляващи размери
Под района на Едж Хил се намира истински подземен лабиринт. В него са открити тесни проходи, стълбища, мазета, просторни зали и конструкции, разположени на различни нива.
Според някои оценки подземната мрежа може да обхваща площ от около 2,6 квадратни километра, макар че точните ѝ граници все още не са установени.
Една от най-впечатляващите находки е т.нар. Банкетна зала. Това е огромно помещение със сводест таван, дълго приблизително 20 метра и високо над 8 метра.
Особено любопитно е, че видимият под на залата лежи върху пластове строителни отпадъци, чиято дебелина според проучванията може да достига около 6 метра.
Изследователите са установили и конструкции с по два и три подземни етажа. Някои галерии се спускат на дълбочина от поне 18 метра, а според доброволци, участващи в разкопките, отделни участъци могат да достигат дори 27 метра.
Всичко това е било изградено ръчно през първата половина на XIX век – без съвременна строителна техника и технологии.
Мистерията, която Уилямсън отнася в гроба си
Джоузеф Уилямсън бил известен като ексцентрична личност и около него се разказвали множество истории. Някои от тях са трудни за потвърждаване, но допринасят за мистериозния му образ.
Според една от популярните истории той се появил на среща с крал Джордж IV, облечен в закърпени дрехи и работнически обувки.
Разказва се също, че организирал пищни вечери, за да проверява лоялността на гостите си, както и че обичал да прави необичайни шеги с работниците, изграждащи железопътната линия между Ливърпул и Лондон.
Една от легендите гласи, че наредил на свои служители да се скрият в тунел, за да изплашат железопътни работници, които случайно преминали през един от подземните му проходи.
Въпреки необичайното му поведение обаче най-голямата загадка остава предназначението на тунелите.
След смъртта му помещенията започнали да се използват като места за изхвърляне на отпадъци. Постепенно били затрупани с тонове строителни материали, а части от тях останали скрити под нови сгради, фабрики и улици.
Контрабанда, апокалипсис или необикновена строителна идея?
Липсата на документи и обяснения дала възможност за появата на множество теории.
Една от тях предполага, че тунелите са били използвани за транспортиране на контрабандни стоки. Други изследователи допускали, че Уилямсън е изградил подземно убежище за защита при евентуален край на света.
Според една от по-необичайните версии съпругата му Елизабет била повлияна от религиозен проповедник, който предсказвал предстоящ апокалипсис. Смята се, че тя може да е насърчила съпруга си да подготви подземни помещения за оцеляване.
Съществува и по-практично архитектурно обяснение. Според него старите кариери за добив на пясъчник са били преустройвани и укрепвани, така че върху тях да могат да се изграждат нови жилищни сгради.
Архитектурните особености на някои от откритите конструкции подкрепят тази възможност. Тя обаче не обяснява напълно огромния обем на изкопните работи и продължителността на проекта.
Най-неочакваното обяснение: милионерът помагал на бедните
След около 30 години проучвания доброволци и изследователи, работещи по разкриването на тунелите, стигат до една особено интересна хипотеза – възможно е основната цел на Джоузеф Уилямсън да е била благотворителна.
В началото на XIX век Ливърпул е процъфтяващ пристанищен град, но богатството е концентрирано предимно в ръцете на търговци и предприемачи. Хиляди обикновени хора живеят в бедност и разчитат на несигурна работа, за да издържат семействата си.
Индустриализацията лишава редица занаятчии от препитание, а след края на Наполеоновите войни през 1815 г. в страната се завръщат множество войници, които също се нуждаят от работа.
Според изследователите Уилямсън може да е използвал богатството си, за да осигурява доходи на бедните жители, като ги наема за продължителни строителни дейности.
Един от най-силните аргументи в подкрепа на тази теория е естеството на някои изкопни работи. Доброволците откриват участъци, които изглежда нямат очевидна практическа стойност. На определени места са били изкопавани дълбоки пространства, които впоследствие отново са запълвани.
Трудно е да се обясни икономически подобна дейност, ако единствената цел е била изграждането на подземна инфраструктура.
Но ако намерението на милионера е било да осигурява работа на възможно най-много хора, тези на пръв поглед безсмислени дейности придобиват съвсем различно значение.
Доказателства за благодарността на местните жители
В подкрепа на благотворителната версия изследователите посочват и интересни сведения от църковни регистри.
Според доброволците, проучващи историята на района, в записите за кръщения в близка църква се срещат няколко семейства, които са дали на децата си името Джоузеф Уилямсън.
Това може да е било израз на благодарност и уважение към богаташа, който вероятно е осигурявал препитание на техните близки.
Разбира се, филантропската теория все още не е окончателно доказана. Възможно е част от тунелите да са имали и чисто практически функции, свързани със строителството и развитието на Едж Хил.
Но мащабът на проекта, продължителността му и наличието на изкопи без очевидно предназначение дават сериозни основания за подобно тълкуване.
Два века по-късно разкопките продължават
Днес тунелите на Джоузеф Уилямсън продължават да привличат интереса на историци, изследователи и туристи.
Доброволци работят по разкриването на нови участъци от подземната мрежа, която все още крие множество неизвестни. Всяка нова находка помага за по-доброто разбиране на мащабния проект и на човека, който стои зад него.
Ако най-убедителната хипотеза се окаже вярна, историята на Уилямсън ще бъде много повече от разказ за ексцентричен милионер и неговите необичайни тунели.
Тя ще бъде пример за човек, който е намерил нестандартен начин да използва богатството си – не просто да строи за себе си, а да осигурява работа и доходи на хора, които иначе трудно биха намерили препитание.
И може би именно това е най-забележителната част от мистерията, останала скрита под улиците на Ливърпул в продължение на близо два века.
