17-годишно момиче: Майка ми има няколко любовника, а аз не знам какво да направя

Странното беше, че тя не ми го даде и това се повтори още 2-3 пъти. Стори ми се странно да го пази толкова, но не направих нищо... до вчера. Връщах се от басейн и в момента, в който отворих вратата, ми се стори,че майка ми затвори бързо телефона. Няколко часа по-късно отиде навън на двора и го забрави. Знаех,че не е правилно да се меся в отношенията на родителите си и да им навлизам в личното пространство, но любопитството в мен надделя и не се сдържах. Ще ми се да бях.

Прочетох няколко смс-а, които бяха дружелюбни, но в същото време ми се сториха и не толкова дружелюбни. Единият гласеше ":* :*Обичам те....по приятелски де :* :* :*". Все едно бяха кодирани,защото мъжът,с когото си пишеше,не е някой близък на семейството (дори не го познавам) за толкова близко отношение .. Прочетох и по-стари. Беше си писала с един ,който ѝ говореше за това какво са правили (и за секса, който са правили) и тя отричаше и тъкмо бях решила, че си въбразявам и видях, че е написала "Каквото било -било, гледам напред" и той и беше отговорил "Казваше ми, че ме обичаш и че ще оставиш семейството си, за да си с мен".

В този момент светът ми се срина. Познавам майка си като друг човек, макар никога да не сме си говорили по женски, но тогава имах чувството, че въобще не я познавам. Баща ми е много добър човек. Понякога тя го обижда и той нищо не ѝ казва, въпреки грубостта ѝ. Не, че тя е лоша, просто смятам, че поведението ѝ към него понякога е несправедливо, особено след това, което видях. От друга страна и той заради много работа не й обръща внимание, но трябва ли заради това да ходи при други...

Не знам какво да правя. Ако кажа, мога да ги разделя, пък в същото време и ме е жал за баща ми. Не мога да погледна и двамата. Нея е ясно защо, а него, защото знам и не казвам. Не мога и да споделя с никого, нямам доверие, че ще си остане между мен и този някой. Много ми е тежко да го тая в себе си, а и не знам какво да направя - да мълча или да кажа