Легендарната телевизионна водеща разказа за последната си емисия новини през 2018 г., когато вече знаела, че на следващия ден трябва да постъпи в болница
Една от най-разпознаваемите телевизионни водещи у нас – Радина Червенова , не успя да сдържи сълзите си по време на емоционален разговор с Деси Банова . В ефир тя се върна към един от най-трудните моменти в живота си – последната си емисия на новините по Българската национална телевизия на 3 юни 2018 г.
Оказва се, че зад спокойното ѝ и уверено присъствие пред камерите тогава се криела огромна лична тревога.
„Ден след последната ми емисия аз знаех, че трябва да вляза в болница. Това никой от моите колеги не го знаеше“, разказа тя.
Последната емисия, която никога няма да забрави
Споменът за онази вечер се оказал особено болезнен за телевизионната водеща. Тя си припомни как е влязла в студиото за последен път, без да знае дали някой от хората около нея усеща колко тежък момент преживява.
„Когато влязох в студиото, ми мина една мисъл – дали някой усеща и дали аз самата знам, че това е последната ми емисия“, сподели Червенова.
Именно този спомен я разчувства и я разплака пред камерите.
За зрителите това била поредната емисия на „По света и у нас“. За нея обаче вечерта се превърнала в болезнено сбогуване с професията, която обичала и на която била посветила голяма част от живота си.
Диагнозата, която промени живота ѝ
През 2018 г. Радина Червенова научава, че има рак на гърдата. Следват операции и онкологично лечение, които я принуждават да се отдалечи от телевизионния екран.
Водещата признава, че първоначално най-трудни били неизвестността и въпросите за бъдещето. Тя не знаела какво предстои и как заболяването ще промени живота ѝ.
„Единственото, за което бях сигурна, беше, че ще се боря“, разкрива Червенова.
Тази решимост се превръща в опора в един от най-тежките периоди от живота ѝ.
Любовта към телевизията останала
Радина Червенова години наред беше сред емблематичните лица на централната емисия „По света и у нас“. С премереното си присъствие, характерния стил и професионализма си тя се превърна в едно от разпознаваемите лица на българската телевизионна журналистика.
Самата тя признава, че никога не е възприемала работата си просто като професия. Телевизията била огромна част от живота ѝ и затова раздялата с екрана била толкова болезнена.
Тежкото изпитание обаче променило начина, по който гледа на живота. Преосмислила приоритетите си и осъзнала колко важни са здравето, близките хора и силата да продължиш напред дори когато бъдещето изглежда несигурно.
