Макар от тогава да са изминали 45 години, това си остава един от най-трагичните и същевременно обвити в мистерия инциденти, случили се на родна земя. Става дума за ужасяващата катастрофа на наречения по-късно от медиите " самолет-ковчег " Ту-134 с 66 елитни спортисти и 7-членен екипаж на борда, който се разбива над Враца през март 1978 г.
16 март 1978 година
На самолета Ту-134 на БГА "Балкан", който трябва да пътува от София до Варшава, се качват 7-членен екипаж и 66 пътници.
Денят е слънчев с добра видимост. В 13,24 часа командирът Христо Христов получава разрешение за излитане. Всичко върви по план, докато самолетът не достига Голяма Брестеница (община Ябланица), където е на височина 4900 м. Внезапно се отклонява от курса, като завива наляво и тръгва на запад. Според официалната информация Ту-134 се разбива в река Бриша, намираща се между селата Габаре, Тлачене и Върбица. Неофициалната информация обаче е, че избухва във въздуха. В резервоара му имало 11,5 тона керосин. Движeл се е с 850 км/ч. Загиват всички на борда - 27 българи, 39 поляци и 7-членният екипаж. Сред тях са Жулиета Шишманова, Румяна Стефанова, гимнастичките Албена Петрова и Валентина Кирилова, пианистката на националките Снежана Михайлова и съдийката Севдалина Попова.
Ту-134 рязко сменя курса си. Умират всички 73-ма пътници. На самолета-ковчег е трябвало да бъде и Илиана Раева . Вечерта преди полета обаче тя вдига 40 градуса температура и това я спасява от смъртта. "Помня всичко за този черен 16 март, сякаш беше вчера – споделя председателката на БФХГ. - Бях на 15 години. Имахме контролно, което определи Валентина Кирилова и аз да пътуваме за турнира в Полша. На 15 март беше рожденият ми ден. Вечерта към 18 часа ми стана лошо. След известно време ми стана много зле. Майка ми ми премери температурата. Имах много висока – 40 градуса, и не можех да стана от кревата. Татко се обади на Нешка по телефона. Каза й, че съм много болна. По-късно тя му върна обаждане и му каза, че няма да пътувам на следващия ден, като са извикали спешно Албенчето (Албена Петрова) от Варна да пътува на моето място. На другия ден сутринта станах и се чувствах много добре. Нямаше ми нищо, но татко каза да си стоя вкъщи и да не ходя на училище и тренировка, въпреки че се чувствах, все едно изобщо не съм имала висока температура. Седях си в нас и към 15 часа Тереза (моя съотборничка в "Левски") ми звънна по телефона и ми каза: "Ани, разбра ли, че самолетът е катастрофирал?" Шок. Ужас. Кошмар. Вцепенение!
Винаги на 16 март си спомням за тях. Помня ада на погребението. Виждам лицата им ясно с всяка подробност до днес. Винаги ще помня този мой рожден ден, в който сякаш от нищото вдигнах висока температура и не можех да стана от кревата, а на другата сутрин бях здрава. Другата сутрин беше 16 март - денят, в който трябваше да бъда в самолета за Варшава. Но нещо се случи на рождения ми ден… След месец или два сънувах сън с Валя, който никога няма да забравя."
Тошко Сашов, който бе кмет на село Тлачене, тогава бил 7-годишно момче и си спомня: "Играех си с колелото и тогава видях самолетът да се приближава. По-скоро шумът ме накара да обърна внимание. Той летеше много ниско и имаше дим – голямо черно кълбо. И след това се разби." Минути преди да се случи трагедията, местни погребвали млада жена наблизо.
"Денят беше слънчев, пролетен, ясен. Тъкмо я полагаха в гроба, когато се чу страхотен гръм като от оръдие - спомня си Татяна Павлова, главен специалист в отдела за техническо обслужване в кметството на село Габаре. - Гробарите изпуснаха ковчега и всички се затичахме към кариерата. Уплашихме се, че е станала злополука и са загинали работниците."
Прекият свидетел на катастрофата овчарят Христо Динкин повтарял като обезумял: "Самолетът идваше от изток. Чух бученето му и побягнах, но изведнъж въздухът пламна и той експлодира. Върху мен падна отломка, подпали ми дрехите. Търкалях се на земята, за да се изгася."
Странното в случая е, че тогава се води разследване, но досега не е ясно какво точно се е случило във фаталния ден. Заключението на комисията е, че самолетът се е разбил заради авария в електрозахранването. Това обаче звучи неубедително както за близките на жертвите, така и за специалистите и пожарникарите. "Аз съм по-склонен да мисля, че в самолета е била заложена бомба." Това казва преди години шефът на пожарната във Враца Трайко Нецов, който е извикан на мястото на трагедията. Именно пред него овчарят Христо Динкин разказал какво е видял.
"Бях потресен от това, което чух, и от останките, разпръснати на километри – обяснява Нецов. - Човекът каза, че самолетът се е взривил високо в небето, а не се е забил в земята, за да се смята, че е станала някаква авария." Още по-мистериозното е, че дни след като овчарят споделя с подробности всичко, което е видял, умира внезапно. До този момент бил напълно здрав, а в смъртния му акт като причина е записано сърдечен удар.
Вторият човек, който вижда катастрофата, бил дългогодишен бомбаджия в каменоломната. Самовзривява се при неизяснен инцидент. Записват "по невнимание". Това обаче не са единствените странни случки около тази трагедия.
"Самолетът липсваше. Нищо не беше намерено от пътниците - спомня си Ангел Борисов от разследващия екип. – Събирахме само кости и лични вещи, които бяха разпръснати на километри от катастрофата. Всичко по-късно дадохме на близките на жертвите. А тях ги разпознавахме по списъка с пътниците."
Една от дъщерите на загинал се опитва да търси справедливост. "Неща, книжни при това, хартия... Няма логика метал да изгори, а всичко, което е било във Вътрешния джоб на сакото му, да остане – коментира жената. – Това бяха пътният му талон, една рецепта и няколко визитки. И ето найголямата загадка - найлонът, на който му е нужна една искра да изгори, валутата - непокътнати... А дрехите, с които е бил облечен, са на парцалчета. Не разбирам." Треньорката на ансамбъла по художествена гимнастика Жулиета Шишманова била една от най-добрите.
