20 Януари е Ефтимовден
Този ден е посветен на паметта на Преподобни Евтимий Велики, роден в град Милетин и живял през V век, както и на паметта на българския патриарх св. Евтимий Търновски (ок.1327 - 1402).
Имен ден: Евтим, Евтимия, Ефтим, Евтимий, Ефтимия
Последните три названия са свързани с основната обредна практика - жертвоприношение на петел .
Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Обикновено жертвеният акт се извършва на къщния праг, който според традиционните народни схващания разграничава усвоеното пространство на дома от дивата природа. Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което трябва да отговаря на изискването за "полова чистота", т. е. момчето не трябва да е имало сексуална връзка.
В ситуацията на обреда юношата се нарича "петелар". След като заколи птицата, той прави кръстен знак с нейната кръв по челата на всички момченца в къщата, за да бъдат здрави през цялата година. С кръвта на петела се рисуват кръстове и по външните страни на вратите и портите. Понякога това става направо с отрязаната глава на петела, която след това се забучва на портата, обърната в източна посока. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се запазват. С тях бабите кадят болни или урочасани деца. С част от петьовите пера се украсяват специално приготвените за празника знамена, които се наричат "колуни". Всяко домакинство приготвя гозба от заклания петел, който трябва да бъде сварен цял.
Майките месят пресни пити и кравайчета, пържат тиганици и правят баница или зелник. Част от обредния петел и кравайчетата се раздават на роднини и съседи за здравето на момчетата. В онези домове, където има женска челяд, стопаните колят обикновено ярки за здравето на момиченцата. В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Според местните вярвания св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от "детешката" и "вънкашната болест" (детски паралич и епилепсия). За обед цялото домочадие се събира около тържествената трапеза.
1 чаена чаша с вместимост от 300 мл. брашно, 2 чаени лъжички захар, 1 чаена лъжичка сода бикарбонат, половин чаена лъжичка сол, 2 яйца, 1 кофичка кисело мляко от 400 гр., олио и 150-200 гр. хубаво добре узряло бяло саламурено сирене.
Приготвяне: изсипете в купа киселото мляко и добавете содата бикарбонат. Разбъркайте и оставете за 3-4 минути, докато хубаво шупне. Прибавете след това солта, захарта и двете яйца. Рзбъркайте и постепенно добавете брашното. Натрошете сиренето и сложете в сместа. Не е необходимо да използвате миксер, достатъчно е вилица или бъркалка.
Сложете малък диаметър тиган на котлона и леко намазнете. Загрейте добре и изсипете 1 малък черпак от сместа (аз ползвам голяма лъжица за сладолед). Печете вашите тиганици със сирене на умерана температура (котлона ми е с 6 степени, пека тиганиците на 4 степен). Щом забележите, че крайчетата лекозапочват да кафенеят, обръщате и печете от другата страна. Тиганиците стават дебелички и пухкави. Готовите слагайте както катмите една над друга за да се запазят топли до момента на сервиране. Поднесете топлите тиганици със сирене с чаша айран. Може за добавите в малки купички сладко, кофитюр, мармалад или мед, ако сте любители на сладко- соления вкус.
Необходими Съставки
- кори - 400 гр.
- яйца - 5 бр.
- сирене - 200 гр.
- лапад - 200 гр. /консервиран/
- газирана вода - 300 мл.
- лук - 1 гл.
- олио - 200 мл.
Начин на приготвяне
- Лападът, нарязан на ситно, запържваме в тиган с олио заедно с настъргания лук. След това в купа смесваме разбитите яйца, раздробеното сирене, лапада и 3/4 от газираната вода.
- В намазана тавичка с олио нареждаме отдолу 2-3 реда кори-плънка, кори-олио, и пак кори и т.н.
- Най-отгоре слагаме 3-4 кори, надупчваме с вилица и заливаме с 1 яйце разбито с останалата газирана вода и малко олио.
- Печем във фурната на 180 градуса.
Продукти:
- 350-400 гр. кори за баница
- 5-6 яйца
- 400-500 гр. кисело мляко
- 1 чаена лъжичка хлебна сода
- 100 мл. олио/краве масло
- 300-400 гр сирене
- Може да добавите и малко количество (около половин чаша) газирана вода или прясно мляко, но няма пречка да се направи баничката и без тях – вкусът винаги е чудесен.
Начин на приготвяне:
- Яйцата се разбиват в дълбока купа и към тях се добавя киселото мляко, като отново се разбива добре получената смес. Към сместа се прибавят чаена лъжичка хлебна сода и олио – 100-150 мл. в зависимост от грамажа на корите. Ако ви се мотаят из хладилника прясно мляко или газирана вода, може да излеете малко в сместа.
- Последно към вече разбърканата смес в купата се прибавя натрошеното сирене.
- Тавата се намазнява с олио и в нея започват да се редят корите – на дъното на тавата се поставят две кори, като те трябва да стоят рошави, а не да се сгънат на две и да се покрие точно дъното на съда. Трябва корите да стоят нагънати и на неравномерни вълнички – т.е. хващате кората, леко я посмачквате, без да я късате и я поставяте така, че да покрие едната половина на тавата.
- Двете кори на дъното се заливат с около 1 черпак от приготвената смес. Отново се редят 2 кори и се заливат със смес и така до приключването на корите и сместа. Най-отгоре на баницата също трябва да сложите от сместа за заливка.
- Ако ви е трудно да прецените по колко смес да изсипвате на всеки ред, пребройте предварително корите, за да знаете колко реда кори ще трябва да залеете и да имате яснота за приблизителното количество на заливката на всеки ред. Ако видите, че заливката не ви стига, винаги може да добавите в купата малко прясно или кисело мляко, или пък допълнително яйце.
- Изливайте по малко от заливката и отстрани по ръба на тавата, за да не остане суха баницата в краищата й.
- Баницата се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна с вентилатор. Необходимо е около половин час за изпичането й – ще се ориентирате по красивия златист цвят на баничката.
- След като я извадите от фурната, напръскайте баничката с малко студена вода и завийте тавата със стар вестник и с кухненска кърпа отгоре. След пет минути вече можете да режете баничката и да я сервирате.
Житие на св. Евтимий, патриарх Търновски:
"Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба" (Св. Евтимий Търновски).
Свети Евтимий е роден около 1327 г. в Търново – столица на тогавашна България. Израснал в благовъзпитана семейна среда, надарен щедро от Бога с богати заложби, още твърде млад Евтимий се издигнал високо със своите знания, мъдрост и чист духовен живот.
Добил за времето си добро светско образование, но духовните му търсения го отвели до Килифарския манастир, където около 1350 г. станал монах под духовното ръководство на преподобния Теодосий Търновски. По-късно, в продължение на седем години пребивавал в Цариград и в
Завръщайки се в родината, св. Евтимий се усамотил в пещера недалеч от Търново и построил там църквата "Св. Троица". Скоро при него се заселили ревностни ученици и се образувал цял манастир, превърнал се след време в огнище на просвета и чист духовен живот. Тук св. Евтимий написал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги съобразно с гръцките първоизточници, превел други текстове. Създал с времето школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки, църковнославянски и на родния говорим език. Житиеписецът Григорий Цамблак сравнява делото на св. Евтимий със стореното от законодателя Мойсей и от египетския цар книголюбец Птолемей.
Славата на св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довела до патриаршеския престол през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка. Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издигнал глас: "Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!" Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение някъде в Родопите.
Къде точно е бил заточен великият патриарх на осиротяла България не се знае. Предполага се, че е издъхнал през 1401 – 1402 година.
