Във време, когато все повече хора са изправени пред диагноза рак , емпатията и подкрепата на близките могат да играят решаваща роля за психологическото и физическото възстановяване на пациентите. Много хора обаче се чувстват несигурни, когато става въпрос за разговор с човек, който се бори с това сериозно заболяване.
Макар че е естествено да искате да предложите думи на утеха, те често биват неразбрани или дори причиняват допълнително емоционално бреме.
Снимка: Thinkstock
Защо комуникацията с пациентите е предизвикателство?
Хората, борещи се с рака, се сблъскват не само с физическа, но и с емоционална борба – страх, тъга, несигурност, чувство за загуба на контрол. Някои искат да говорят за болестта си, докато други го избягват. Понякога дори не знаят какво искат да чуят и какво не.
От друга страна, не е лесно и за приятелите и членовете на семейството. Те често изпитват тъга, безпомощност, а след това и вина, ако кажат нещо нередно. Но с малко грижа и разбиране е възможно да се предложи подкрепа, която наистина ще има положителен ефект.
Какво да избягвате: 8 често срещани грешки в комуникацията с онкоболни
1. Не им казвайте какво бихте направили на тяхно място
Опитите за „мотивиране“ с изявления като: „Бих се оперирал веднага!“ могат да изглеждат осъдителни. Всеки човек има право да прави свой собствен избор, особено когато става въпрос за тялото и лечението му. Много повече е въпрос на това да кажеш: „Тук съм, ако искаш да поговорим за това“.
Снимка: Dmytro Zinkevych / Alamy / Alamy / Profimedia
2. Не бъдете този, който се нуждае от утеха
Въпреки че емоционалната реакция е нормална, важно е да не измествате фокуса върху себе си. Ако човекът с рак в крайна сметка ви утешава, значи подкрепата ви е насочена в грешна посока. Останете с него, проявете емпатия, но не го молете да ви улеснява.
3. Не предлагайте помощ, ако не сте сигурни, че я искат
Не приемайте, че не могат да изпълняват ежедневните си задължения. Вместо да казвате: „Вероятно имате нужда от помощ с децата“, попитайте просто: „Как мога да улесня деня ви?“ По този начин показвате уважение към техните способности и ограничения.
Снимка: Shutterstock
4. Не давайте статистика, която не са ви поискали
Търсенето в интернет и споделянето на информация за проценти на преживяемост, прогнози или алтернативни терапии може да бъде изключително стресиращо. Ако не ви поискат информация, не я споделяйте. Много по-полезно е да ги придружите на прегледите им и да запишете информацията, предоставена им от лекаря.
5. Не очаквайте животът им да се промени драстично
Хората, борещи се с болести, често искат да запазят колкото е възможно повече нормалност в живота си. Вместо да им казвате да „преосмислят всичко“, предложете им разбиране и пространство, за да намерят нов баланс сами.
6. Не отъждествявайте връщането на работа с пълно възстановяване
Изречения като: „Страхотно, сега отново си себе си!“ могат да звучат като омаловажаване на преживяното. Болестта оставя следа, както физическа, така и емоционална. Проявете интерес, но не натрапвайте идеята, че всичко е „както преди“.
Снимка: Shutterstock
7. Не приемайте, че не могат да се грижат за деца
Много майки, лекувани за рак на гърдата, споделят, че децата им са източник на сила и че се чувстват удовлетворени, защото са могли да бъдат с тях. Преди да предложите помощ, попитайте дали имат нужда от нея. Никога не подценявайте способностите им.
8. Не се правете на лекар
Една от най-лошите грешки е даването на половинчата информация за лечението, съветването на диети, хранителни добавки или „чудодейни“ методи за лечение. Вашата задача не е да ги лекувате, а да бъдете подкрепа. Въпрос като „Как мога да ви помогна да се чувствате по-добре?“ означава много повече.
Подкрепата не винаги е това, което си мислим, че е
Изследвания, включително от Университета в Дерби и Импириъл Колидж Лондон, показват, че дори добронамерената подкрепа може да бъде обременяваща, ако е неадекватна. Жените, които са избрали да не се подложат на реконструкция на гърдата след мастектомия, са казали, че понякога се чувстват неудобно поради прекомерната емоционалност на близките си хора, въпреки че са знаели, че това идва от любов.
Ако не знаеш какво да кажеш, кажи това:
„Не знам какво да кажа, но съм тук.“
Понякога това е повече от достатъчно.
