Банките ни порязват с още по-високи такси

Всичко това става на фона на рекордните печалби, които реализират кредитните институции.

Банка ДСК вдига таксите за теглене на пари от банкомати в страни извън Европейското икономическо пространство (ЕИП), където влизат държавите от ЕС, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Това означава, че по-високи такси ще плащаме при теглене на пари от банкомати в страни като Турция, Сърбия и САЩ. От 10 юли таксата за граждани и фирми за теглене от банкомат в страни извън ЕИП става 5 лв. плюс 1,5% от сумата, като допълнително има и такса за превалутиране в съответната валута. Ако сметката е в евро, таксата става 2,56 евро плюс 1,5% от сумата. Това означава, че за да изтеглите сума, равна на 100 евро, ще трябва да платите такса от малко над 4 евро плюс таксата за превалутиране. В момента таксата за същата услуга е по-малка от 1 евро, тоест увеличението е над четири пъти. Освен това от 28 август Банка ДСК прекратява услугата за теглене на пари в наличност на ПОС в офис на банката с дебитни и кредитни карти на граждани и бизнес клиенти. Остава възможността за теглене на пари в брой от офис, но таксите за тази услуга са по-високи.

Пощенска банка и ЦКБ също вдигат редица свои такси. От 28 август Пощенска банка вдига таксите за граждани за теглене на пари в брой от офис от разплащателна или спестовна сметка. В момента таксата за суми до 2000 лв. е 0,60% от сумата, но не по-малко от 6 лв., а ще стане 0,70%, но не по-малко от 7 лв. За по-големи суми таксата за теглене с предварителна заявка нараства от 0,60% на 0,70%, а за теглене без заявка - от 0,70% на 0,80% от цялата сума, като минималният размер остава 15 лв. Вдигат и таксите за теглене на суми от депозит. Ако искате да изтеглите пари не на падежа на депозит и не сте направили предварителна заявка, таксата ще бъде 0,85%, но не по-малко от 16 лв., а със заявка таксата става 0,75%, но не по-малко от 8 лв. В момента таксата за теглене не на падежа без заявка е 0,75%, но не по-малко от 16 лв., а със заявка е 0,65%, но не по-малко от 7 лв.

Пощенска банка вдига таксите и за някои преводи. Например таксата за вътрешнобанкови преводи между сметки на един клиент нараства от 4 лв. на 5 лв., а между сметки на различни клиенти - от 6 лв. на 7 лв. Банката въвежда и нова такса за използване на дебитни карти за онлайн хазарт. Таксата както за залагания, така и за получаване на печалбите по дебитна карта ще бъде 0,1% от сумата, но не по-малко от 20 ст. Таксата за преиздаване на ПИН пък нараства от 3 лв. на 5 лв. Таксите за заявление и за годишно обслужване на кредитни карти Mastercard World нарастват от 80 лв. на 100 лв., а на Mastercard Standard и Visa Classic от 45 лв. на 49 лв. Пощенска банка въвежда и нова такса изготвяне на специфична информация от клиент. За документ на български таксата ще бъде 48,90 лв., а ако е на английски - 97,79 лв.

ЦКБ също вдига таксата за теглене на пари в брой от офис на банката. За суми между 100,1 лв. и 2000 лв. в момента таксата е фиксирана на 4 лв., а от 14 август става 6 лв. Таксата за вътрешнобанкови преводи на граждани нараства от 3,50 лв. на 4 лв. Освен това банката въвежда и комисионна за покупка или продажба на чуждестранна валута в брой. Освен чрез разликата между курсовете “купува” и “продава” от 17 юли банката ще печели и като взима комисионна в размер на 0,1% от сумата.

Реализираха 1,3 млрд. лв. за пет месеца

Печалбата нарасна със 73%

335 млн. лв. от такси за тримесечие

Печалбата на банките в страната за периода от януари до май е 1,3 млрд. лв., показват данни на БНБ. Това е ръст с 564 млн. лв., или с 73% спрямо същия период на миналата година. Ако печалбата на банките продължава да нараства със същия темп, до края на годината ще надхвърли 3 млрд. лв. Банките имат рекорден ръст на печалбата за втора поредна година. През 2022 г. печалбата им нарасна с 54,6% до 2,1 млрд. лв.

Само за първите три месеца на 2023 г. нетният доход на банките от такси и комисиони се увеличава със 7,1% на годишна база до 355 млн. лв. За тримесечието приходите на банките от такси нарастват с 12% до 448,7 млн. лв. А разходите на банките за такси са 93,4 млн. лв. Нетният доход от такси и комисиони формира 21,4% от нетния общ оперативен доход на банките.

Резултат от обединение на кредитни институции

Премахват банкомати в цялата страна

Броят им намаля с 754

Въпреки нарасналото използване на дебитни и кредитни карти, броят на банкоматите намалява.

Банките закриват банкомати. За последните пет години броят на банкоматите е намалял със 754, показват данни на БНБ. Към края на 2017 г. банкоматите са били 5731 броя, а към края на миналата година намаляват до 4977 броя. Само в рамките на миналата година банкоматите са намалели с 273 броя.

Причините за това са няколко. От една страна през последните години тече процес на сливане на банки. Това води до намаляване на офисите на банките, а съответно и на банкоматите. Ако преди обединението две банки са имали офиси близо един до друг, след сливането единят става излишен. Вероятно част от намалението на банкоматите се дължи и на това, че не са рентабилни. Зареждането на банкомати в малки населени места е скъпо удоволствие.

В същото време българите все повече използват дебитни и кредитни карти. През 2017 г. дебитните карти са били 6,39 млн. броя, а кредитните - 1,148 млн. В края на миналата година дебитните карти са 6,491 млн., а кредитните са 1,327 млн. броя. Все повече магазини имат ПОС устройствата, на които клиентите могат да плащат с карти. ПОС устройствата вече са над 124 хил. ПОС устройството служи за извършване на безналични плащания на стоки и услуги при търговци, както и за получаване на пари в брой, ако устройството е в банка. През миналата година в страната са наредени 325,55 млн. плащания с дебитни карти, за сумата от 20,71 млрд. лв. С кредитни карти са направени близо 50 млн. плащания за 4,1 млрд. лв.

Необходими са банкомати и в малките селища

Бизнесът иска достъпни такси

Защо само за ресторантите

Преди да се въведе изискване за плащане на заплати по банков път, трябва да бъдат осигурени банкомати и в най-малките населени места, а банковите такси трябва да са достъпни, заявяват от БСК.

Заплатите в ресторантите и във фирмите с над 50 души персонал да бъдат изплащани само по банков път, предлагат от Министерство на финансите заедно с подготвения проект на бюджет за 2023 г.

Въвеждане на изискване за изплащане на трудови възнаграждения само по банков път е идея, която е обсъждана многократно през последните години, пише в официална позиция на БСК по предложените от министерството промени. Тази идея има своята логика и редица работодатели - средни и големи предприятия, и в момента изплащат трудови възнаграждения само по банков път. “Но преди въвеждането ѝ трябва да бъде осигурена необходимата инфраструктура на територията на цялата страна - банкомати, които редовно се обслужват и в най-малките населени места, ПОС-устройства, интернет свързаност, достъпни банкови такси за търговците и наетите лица”, заявяват от БСК.

Недоумение буди изискването само ресторантите да изплащат заплати единствено по банков път, независимо от броя на наетите хора, заявяват от БСК. Няма мотиви защо това изискване да важи само за ресторантите, посочват от работодателската организация.

Вместо да увеличи събираемостта от данъци ще повиши приходите на финансовите институции

Ресторантьори отказват да плащат заплати по банка

В Гърция сметката в заведението идва на хвърчаща бележка

Промените няма да доведат до повече приходи в хазната, а само ще облагодетелстват банките, категорични са ресторантьори.

Наталия Малчева

Изплащането на заплати в ресторантьорския бизнес само по банкова сметка няма да доведе до по-висока събираемост на данъци и по-високи приходи в хазната, а само ще облагодетелства банките. За това са категорични представители на две от ресторантьорските организации - Сдружение на заведенията в България (СЗБ) и Българска асоциация на заведенията (БАЗ), които имат официална позиция по предложените данъчни промени заедно с подготвения проект на бюджет за 2023 г.

Предложението на финансовия министър Асен Василев ресторантите да плащат заплати само по сметка ще натовари административно и финансовo бранша, а банките ще получат милиони левове под формата на такси, категорични са представителите на ресторантьорите.

Организациите, обединяващи представители на заведенията, са категорични, че мярката няма да спре сивия сектор и, ако някой сега дава пари под масата, ще продължи да го прави. Освен това мярката е и дискриминационна, защото за останалите бизнеси плащането на заплати по сметка ще важи само за фирми, които са с повече от 50 служители.

“При така направените предложения ясно се вижда, че държавата в лицето на Министерство на финансите иска да направи банковата система най-големия администратор на данни и да включи в нея служители и суми, които към днешна дата не са нейни клиенти”, заявяват от СЗБ и БАЗ. Според тях обаче, остава неясен въпросът до какво повишение на приходната част на държавния бюджет ще доведат мерките, предложени от Василев. “Ако не ставаше дума за лобизъм в полза на банките, а за защита на държавния интерес, то би следвало да се предвидят намаление или премахване на таксите по транзакции и обслужване на сметки”, заявяват от браншовите организации.

От бизнеса определят като безумно предложението, ако не получи касова бележка, клиентът да не плаща сметката си в бара или ресторанта. Определят го като дискриминационно, тъй като важи само за ресторантьорския бранш, но не и за други сектори, които са задължени да дават касови бележки. “Предложението е предпоставка за сериозни конфликти между предприемачи и потребители, тъй като няма ясна обосновка как се доказва неиздаването на касова бележка и какво се случва, ако клиентът си тръгне, преди изобщо да му е донесена сметката. Това предложение показва и пълната несъстоятелност на държавата да извършва вменените ѝ в закона дейности, като ги прехвърля на клиентите”, гласи позицията на ресторантьорите.

От бранша задават въпроса дали предстоят съкращения в надутите според тях администрации на Министерство на финансите и на Национална агенция по приходите, след като с промените се вменяват на гражданите задълженията на работещите в тези институции.

От бизнеса подчертават, че за въвеждане на мярката се цитират примери от Гърция, но няма приложени калкулации до какви завишения в приходната част в бюджета е довела тази мярка и какви нива на изсветляване на сивия сектор са постигнати след въвеждането ѝ. “Всеки, който е ходил в Гърция знае, че сметката и до ден днешен му се дава на хвърчащо листче”, допълват от СЗБ и БАЗ.

“Мярката нарушава равноправието между всички участници в икономиката на държавата - дружествата, служителите, клиентите и отделните браншове. Същата налага задължения и лишава отделни обществени групи от правото на равнопоставеност, заложено в Конституцията и е в разрез със законодателството на Европейският съюз и Хартата на основните права в Съюза. Предложената мярка може да бъде обоснована като ефективна и да бъде приложена единствено след анализ за нейната законосъобразност, но следва същата да засяга права и задължения за всички икономически сектори”, подчертават в своята позиция представителите на бранша.

Ресторантьорите подчертават, че 30 хил. служители са напуснали сектора в следствие на пандемията от Ковид-19, а новите изисквания допълнително ще отблъснат потенциалните служители в сектора, като най-потърпевши ще са курортите и сезонните обекти.