Бременна в шестия месец шокира всички с разказа си: Потърсих помощ от 112 през нощта, а те ме заплашиха с ...

(неделя) към 4.30 сутринта на съпруга ми Никола Колев му стана лошо. Симптомите му бяха много: избиване на студена пот, повръщане, треперене на крайниците, изтръпване на ръцете и стомашни болки. Свекърва ми се обади на номер 112 към 5.20 сутринта където оператора отказа да изпрати екип с мотива, че в гр. Аксаково и прилежащите му населени места много често се получават фалшиви сигнали и линейките се разхождат напразно. Операторът ни каза да се отиде до поликлиниката (в гр. Аксаково), но на съпруга ми му беше много зле, а той е единствения шофьор в семейството. След дългото настояване на свекърва ми да се изпрати автомобила за спешна помощ, оператора посочи, че ако не престанем да звънем ще ни глобят за подаване на фалшив сигнал, тъй като описаните симптоми не отговаряли на нейния критерий за спешен случай. В крайна сметка след чакане на повече от 40 минути за реакция от т.нар."телефон на спешен случай", линейка не се появи и се принудихме да извикаме таксиметрова кола, която ни заведе до Спешния център в кв.Владиславово. Слава Богу, съпруга ми е вече сравнително по- добре и симптомите отшумяха.

Тук е момента да попитам "вещата"операторка на 112 на какъв принцип определя кой случай е спешен и кой не. Аз съм бременна в 6-я месец и се питам, след като вече живея на територията на гр.Аксаково, дали ако се наложи лекарска помощ, не е по- удачно да се обърна към таксиметрова фирма (която искам да обърна внимание, че беше много загрижена, че колата ще дойде след 7 минути, след като разбра, че отиваме в спешен кабинет). Възниква въпроса дали това е масова практика в по- малките населени места и дали докато чакаме някой да реагира, вече няма да стане твърде късно? Не е ли време нещо в нашата здравеоопазна система да бъде променена из основи? Защото властите искат да плащаме своите здравни осигуровки, но когато дойде време да получим съответната услуга насреща, нещата стоят по коренно различен начин".