На 26 октомври православната църква почита паметта на Свети Димитър Солунски – великомъченик и покровител на християните. Денят е известен още като Димитровден и се смята за един от най-важните есенни празници в народния календар.
Образ и предания
В иконографията свети Димитър обикновено е изобразяван като воин на кон, който пронизва с копие Лий – символ на неверието и злото. Според едно предание, заедно с брат си свети Георги той запалил Света гора и манастирите ѝ, за което били наказани да прекарат три години на морското дъно. Техните лели – светите Петка и Неделя – измолили прошка от Богородица и Господ, които ги освободили.
В друго народно предание двамата светци са братя близнаци, разделили света помежду си. Свети Георги поел пролетта и лятото, а свети Димитър – есента и зимата. Когато Димитър видял, че от стряха капе кръв, разбрал, че брат му е загинал, и тръгнал да го търси. Намерил ламята, която била изяла Георги, победил я и върнал душата му. После двамата яхнали конете си и се издигнали към небето, където разделили годината по братски.
Народни вярвания и традиции
Според народните представи „дойде ли Димитър на кон, от брадата му пада сняг“ – знак, че настъпва зимата. В съботата преди празника се отбелязва Димитровска задушница, когато хората раздават варено жито и питки за помен на починалите си близки.
Българите традиционно разделяли годината на два основни периода – от Гергьовден до Димитровден и от Димитровден до Гергьовден, които отразявали земеделския ритъм на живота. Времето между Димитровден и Никулден народът нарича „сиромашко лято“ – последните топли дни преди истинските зимни студове.
Така празникът на свети Димитър поставя символичната граница между топлия и студения сезон, между лятото и зимата – момент, в който природата, земята и човекът се подготвят за покой и обновление.
