Взаимоотношенията и без друго са достатъчно сложни и без действията от заглавието! Една от ситуациите, в които е толкова лесно да се подпалим, е когато ни обвиняват, че нищо не правим.
Струва ми се, че в „наставническата сесия“ днес, има три възможни отговора на обвиненията от партньора ни. Ще разгледаме двата негативни варианта, както и печелившата възможност.
Трите отговора на обвиненията:
Оплакване-Това е най-лошият отговор.
Примирение-По-добре от оплакването и мрънкането, но не много. Примиряваме се, когато всъщност не искаме да направим нещо, което знаем, че трябва да свършим, но няма да направим точно сега, а някога в неизвестното бъдеще. Атмосферата е-Стискане на зъби и тихо примирение.
Уважение-Това е признание за достойнствата и качествата на партньора ни , които заслужават отношението, наречено уважение. Уважението не е даденост. То се заслужава, и след като сме с човека до нас, това означава, че го уважаваме и се отнасяме с разбиране към проблемите, които са пред нас. Това ли е най-удачният начина да се разрешават проблемите? Вие как мислите?
